Google+ Followers

Monday, July 31, 2017

въпросите за правописа




Лятото и лятната ваканция - за добро или за зло - не е само време за почивка, а понякога и за много работа.
Все пак, надявам се да имам и две седмици истинска почивка, но това ще стане чак в края на август и началото на септември.
Откакто започна годишната ми отпуска, се занимавам с редактиране на разширените доклади на колегите, които участваха в миналогодишната конференция за Аристотел:
https://aristotlesofia.wordpress.com/

Текстовете са много и някои са много големи. Сборникът ще стане почти 500 страници. 
Повечето от статиите са много интересни.
Две трети от статиите са на български, а една трета - на английски.
Не всички колеги са се съобразили с препоръките за оформяне на цитати, библиографии и т.н., така че ще има много редактиране и уеднаквяване.

Но покрай многото неща, които има да се свършат до предаването на ръкописа в Университетското издателство, възниква и един спор за правописа на някои думи.
Да вземем, например, думата за епохата:
Античност или античност?

Знаете, че Институтът за български език към БАН всяка година ни ощастливява с един ферман за промените в правописа на някои думи. Понякога тези промени се приемат и се налагат, а друг път - не.

Например, преди няколко години в едно такова постановление на ИБЕ в БАН беше написано, че всички субстантивирани прилагателни от среден род, единствено число, които имат абстрактен характер, вече трябва да се изписват с главна буква ето така: Доброто, Красивото, Справедливото и т.н.

Не се съобразявам с тази препоръка с много съображения, някои от които са философски. Първо, че по този начин абстрактните субстантивирани прилагателни се персонализират и второ, че се есенциализират.
Entia non sunt multiplicanda praeter necessitatem, както е казал един сух философ от Острова, но много, много векове преди него Аристотел в полемиките си с Платон твърди, че има едни такива реалности в битието, които съществуват, но не самостоятелно и сами благодарение на себе си, а са по-скоро присъщи на самостоятелно и обособено съществуващите неща.

Та, продължавам да не пиша с главна буква Доброто, Красивото и Справедливото и стотици други, не защото по отношение на този спор съм по-скоро съгласна с Аристотел, отколкото с Платон, а защото, ако приемем този начин на писане на абстрактните субстантивирани прилагателни от среден род, ед. ч., ще впишем всички философи след Платон в неговата традиция. А както е известно, някои от мислителите в следващите епохи са били в тази парадигма, но повечето от всички са мислели иначе.

Има едно Добро-и-Красиво, което съществува и наистина съществува, и благодарение на него стават красиви и добри всички неща, които му подражават, уподобяват се на него или влизат в общение с него, но така е само според разказа на Диотима в Пирът.

И сега, по отношение на античността: до скоро пишехме с главна буква думата Ренесанс, но правописното правило за античност беше да се пише с малка буква.

Сега по искане на ИБЕ това трябва да се промени, но някои автори на статии в нашия Аристотелов сборник и единият от редакторите, или по-точно аз, възнамеряваме да се придържаме към предишната ортография, защото така намираме за по-смислено. За да отличим епохата Ренесанс, например, от думата с преносно значение "ренесанс", има смисъл едната да се пише с главна, а другата - с малка буква.

Защо обаче античността да се превръща в Античност?

Кажете какво мислите, френдове, колеги и приятели. Както обикновено, този пост ще бъде изпратен и на стената ми във фейсбук. А там половината от няколкостотинте ми познайници са филолози.

Това ще бъде може би последният ми пост за лятото и после ще се опитам да огранича виртуалната активност, за да се съсредоточа върху редактирането, а след него - дай Боже - дано да има и малко отдих.

Ще бъда много благодарна на онези, които вземат отношение към питането.
На всички пожелавам поне малко истинска и хубава почивка през август!



Wednesday, July 19, 2017

автопортрет на художника





Рядко правя два поста в един и същ ден, но днес една споделена радост от Стефан Иванов във фейсбук ме провокира.

Той е съобщил за изложбата в Софийската градска художествена галерия на Иван Милев, посветена на годишнина и от рождението, и от смъртта на този оригинален и изпреварил останалите живописци модернист:
http://www.sghg.bg/?page=sabitiq_nachalo

Има едно място в столичния град, в което насред улиците има копие на негов автопортрет
от едната страна на едно миниатюрно паралелепипедно нещо, което не съм сигурна какво е. Може би е трафопост, простете невежеството ми.

Отпред е неговият най-известен автопортрет, а отляво и отдясно са написани годините на раждането и смъртта му.

А най-отдолу пише lov-inside.us.

Точно така, lov.

E, който се сети къде е това място, ще получи една хубава книга като подарък от мен.

Но най-важното е: изложбата в Софийската градска художествена галерия на Иван Милев може да се види до 6 август.

Много е тъпо да се пишат банализми, но каква загуба за изкуството е, че само 30 години е живял на този свят този невероятен живописен творец.

Изложбата може да бъде разгледана до 6 август.


високо в планината
















Wednesday, July 12, 2017

спомен за Кристиан Таков


Един хубав спомен за колегата, който си е отишъл вчера.

На 25 ноември 1996 г., на празника на Свети Климент, двамата с него получихме наградата на Фондация "Свети Климент Охридски" за най-добър млад учен на Софийския университет.

На него тя бе присъдена за огромен коментар на действащото по онова време немско законодателство и по-точно за гражданския кодекс на Германия в актуалното му състояние след обединението на двете, доскоро разделени страни, а на мен - за книгата В лабиринта на Платон и Аристотел, издадена от нашето университетско през 1994 г.

Тържеството, както винаги, се провеждаше в Аулата.

Наградата беше обявена от проф. Огнян Герджиков, който по онова време беше председател на УС на Фондацията и беше връчена от акад. Илчо Димитров, който по онова време беше министър на образованието.

Аз бях с огромен корем, бях вече навлязла в деветия месец на бременността с Теодор, който се роди три седмици след това.

Кристиан ужасно се притесни, като видя как с огромния корем се качвам с полюшване по стълбичките към подиума и пребледня. Ние не са познавахме преди този ден.

- Ама Вие сега да не започнете да раждате тук? Какво ще стане, ако Ви изтекат водите?

Акад. Илчо Димитров му прошепна:

- Спокойно, "Шейново" е наблизо.

И така, след това имаше коктейл в "Яйцето", пихме вино, говорихме си, но през цялото време той беше разтревожен да не започна да раждам там, а аз и Николай го успокоявахме, че вторият път не е така тревожен, личният ми паспорт е у мен, и да, "Шейново" е наблизо.

- Е, браво, браво на вас, второ дете сте се решили да имате! Колко е хубаво - и сте колеги,
и второ дете очаквате...

***

След този ден никога повече не сме разговаряли, само си кимвахме.

Преди време научих, че се бори за здравето си и от активността му през последните години се успокоявах, че по всяка вероятност е победил болестта.

През последните години в университетските и политическите сражения бяхме от двете различни страни на разделението.

Бог да го прости и да почива в мир!

Sunday, July 2, 2017

около Буйновското ждрело
















                                   снимка на Николай Гочев

                                                снимка на Николай Гочев

снимка на Николай Гочев