Tuesday, November 11, 2008

каква е формата на Земята

Много сходно с това е и споренето около нейната форма: на някои им се струва, че тя е сферична, а пък на други – че е плоска и има вид на барабан. Доказателство за това те вземат от следното: когато Слънцето изгрява и залязва, на хоризонта се появява права линия, а не дъга от тази част, която е закрита от земята, докато всъщност би трябвало, ако земята наистина беше сферична, отрязъкът, виждан на хоризонта, да стане дъга. Към тези съображения обаче те не добавят отстоянието на Слънцето от Земята и големината на нейната обиколка – а именно на нея се дължи това, че отдалече долната линия на тези малки наглед окръжности изглежда права. Точно тази представа не им дава основание да се съмняват, че масата на земята е оформена кълбовидно. Те обаче добавят още и това, че неподвижността й по необходимост води до твърдението, че тя има точно такава форма.
И наистина, има много различни начини, по които се говори за движението или неподвижността й. Но на всички трябва да им се е наложило да се натъкнат на следната трудност, тъй като само на съвсем небрежната мисъл би било присъщо да не се удиви как се получава така, че ако се вземе малка бучка земя и ако бъде пусната отвисоко, тя ще се понесе надолу и няма да иска да остане на мястото си, и колкото по-голяма е буцата, толкова по-бързо ще става това, но ако цялата земя бъде издигната нависоко и пусната оттам, не би се понесла надолу. Цялата тази огромна тежест сега почива в покой. Обаче, когато някоя от бучките земя пада надолу, ако някак може да бъде премахната повърхността на Земята, преди да се удари в нея, падащата бучка ще продължи да се движи оше по-надолу, тъй като нищо няма да препречва пътя й.
Така че, както може да се предвиди, от това затруднение се породи философски проблем за всички и някой би се удивил как така онези, които се опитаха да го разрешат, не разбраха, че предложените от тях разрешения са още по-абсурдни от самата апория. Едни от тях тъкмо поради това казаха, че на земята отдолу са и прорастнали корени до безкрайност, както например Ксенофан от Колофон, за да си спести търсенето на причината. Поради това и Емпедокъл го порица, като се изрази така:
... ако дълбината на Земята е безкрайна и безбрежен – етерът,
както напразно бърборят онези,
които са видели малко от вселената...
А други казаха, че Земята е разположена върху вода. Наистина, това е най-старото схващане, достигнало до нас и изразено от Талес от Милет: благодарение на това, че плува като дърво или нещо друго от този вид (нали нито едно от тези неща не може да остане неподвижно върху въздуха, ами върху повърхността на водата), земята всъщност е в покой, сякаш същото не може да се каже и за водата, и за плуващата на повърхността й земя. И наистина, за водата ни най-малко не е естествено да остава в покой, ако бъде издигната нависоко: тя също се разполага върху нещо друго. И още, както въздухът е по-лек от водата, така и водата е по-лека от земята: тогава как така по-лекото ще е разположено по-долу от онова, което по природа е по-тежко? И още, ако за цялата земя е естествено да пребивава в покой върху водата, ясно е, че това би се отнасяло и за всяка една от частите й; сега обаче не се вижда да става това, ами точно обратното: каквото и да е по големина парче земя потъва надълбоко във водата, и колкото е по-голямо, толкова по-бързо потъва.
Изглежда, тези мислители все пак стигнаха до нещо, но не чак дотам, докъдето бе възможно при разрешаването на тази апория. На всички нас това ни е навик: да водим изследването не така, че да разрешим проблема, а просто за да възразяваме и да казваме противоположното. И наистина, дори когато човек сам пред себе си изследва нещо, също обикновено стига до мястото, където вече няма какво сам на себе си да възрази. Поради това, който възнамерява да направи едно хубаво изследване, трябва да може да постави всички най-близки възражения, които спадат към рода на изследвания проблем, а това ще рече, че той вече трябва да е теоретизирал върху всички видови различия.

Аристотел, "За небето", книга Бета, гл. 13
294 а 18 - 294 b 14

No comments: