Гл. 30 Описание на положението, в което се намират днес Църквите
76. На какво ли да оприличим настоящето положение? Навярно то може да се сравни с морско сражение, което някакви войнолюбиви мъже, истински морски вълци, дълго отхранвали и отглеждали в себе си взаимна ненавист заради стари сблъсъци и сражения, са завързали помежду си. Представи си сега в тази картина, която аз ти рисувам, как от две страни настръхнали потеглят една срещу друга флотите, а сетне, след взрив на гнева до размери, които правят неговите поражения неизлечими, те се сблъскват и започват сражението. Допусни, ако искаш, че наред с това корабите са понесени от мощна вихрушка и че от небето изведнъж се спуска непрогледна мъгла, която затъмнява цялата околност до такава степен, щото вече по никакъв начин не може да се различи кой е съюзник и кой – враг, понеже бойните знаци са се слели и станали неразпознаваеми.
Да прибавим за по-голяма изразителност още и това, че морето се издува и набъбва, че водите от зейналите дълбини се издигат нагоре, че мощен дъждовен поток се сгромолясва от небето, че страховит потоп се надига след деветия вал; че сетне ветрове, връхлетели от всички посоки, се стоварват върху флотата и всички кораби се сблъскват с грохот помежду си; че от съратниците в бойния строй едни предателски се отмятат и в разгара на битката дезертират, а другите са принудени и да отблъскват тласканите от ветровете към тях кораби, и да се опълчват срещу нахвърлящите сe отгоре им неприятели, и да убиват своите заради отстъпничеството, предизвикано както от завистта към всичко, което ги надвишава и е непосилно за тях, така и от заложения у всекиго стремеж към победа.
Помъчи се освен това да дочуеш и онзи разбъркан и неразличим екот, кънтящ навред из цялото море, възникнал отчасти от бушуващите ветрове, отчасти от трясъка на сблъскващите се кораби, отчасти от тътнежа на врящото и кипящото море, отчасти от виковете на воините, надаващи грозни крясъци и вопли във своите мъки и страдания, така че никой не може да чуе гласа нито на наварха, нито на кормчията, ала страшна суматоха и бeзпорядък царят навред, а в същото време невероятният размах на злото, усилено от общото отчаяние, че никой не ще оживее, внушава всекиму слободията да се отдава на всякакъв грях.
Притури и нападналата ги неизцерима болест, която бих нарекъл “славострастие”, и ето че вследствие на всичко това, макар корабът вече да се носи устремно към дълбините, пътниците в него изобщо не прекратяват крамолата кой да бъде неговият началник.
.....
Ние сме съпричастни към дадена общност дотолкова, доколкото изпитваме обща омраза към неприятелите ни. Ала стига само враговете да ни отминат, и ние вече се гледаме един другиго като врагове.
.....
Оказва се, че личната ненавист е по-силна от войната между общества и народи, тъй като славата да се наложиш над противниците си е за предпочитане пред общата за всички полза в очите на онези, за които мимолетната и бърза наслада от задоволеното честолюбие стои по-високо и струва повече от отложените за бъдещето награди.
.....
Един е пределът на приятелството – да говориш, за да угодиш; и достатъчен повод за вражда – да имаш мнение, различно от това на другия. Сходството в прегрешенията е причина за възникването на отцепнически общности, по-обвързваща и от всяко съзаклятие. Теолог е всеки, дори и онзи, чиято душа е дамгосана с неизброими петна на позора и скверната.
.....
Защото, изстине ли веднъж обичта у хората, изгубило се е вече единодушието сред братята, непознато е вече понятието “съгласие”, заличени са вече поученията за любов към ближния. Никъде – християнско милосърдие, никъде – състрадателна сълза. Няма кой да подкрепи слабия във вярата, ала е лумнала между единоплеменници такава взаимна омраза, че всеки е готов да се зарадва по-скоро от падението на ближния, отколкото от собствените си успехи.
превод от гръцки Владимир Атанасов
редактор Яна Букова
цитира се по изданието "Василий Велики. За Светия Дух", С., 2002, изд.ЛИК
post scriptum:
В първия ден на годината Църквата почита паметта на Свети Василий Велики.
Не ми се искаше обаче просто така, защото е първи януари, да сложа откъсче от негов текст.
Той е един наистина велик и за жалост, не особено добре познат в съвремието философ, а както се вижда и от откъсчето - отличен психолог.
Свети Василий Велики е живял сравнително кратко. Роден е през 330 г. и си е отишъл от този свят през 379 г.
Трудно е с няколко думи да се обхване многообразието от житейски проявления, в които се е разгърнало неизтощимото му усърдие.
Направил всичко възможно за утвърждаването на християнската вяра. И като мислител, и като аскет, и като презвитер, а по-късно и архиепископ, и като реформатор на монашеството, и като организатор на невиждана до този момент благотворителна дейност.
Св. Василий извършил истински подвизи на милосърдието и помагането на хората.
Неговата личност е личност на голям мислител – богослов и философ, но и на голям човек – благодетел и закрилник на бедните, болните и гладните.
Той създал и със собствени средства, както и чрез дарения, издържал малко селище в Кападокия, в което имало сиропиталище, болница, приют за душевноболни, приют за прокажени и нещо като безплатна кухня за крайно нуждаещи се... Селището, разбира се, било наречено Василиада, но не е известно колко дълго след смъртта му е продължило да съществува.
Младежът Василий получил завидно образование в родния си град Кесария, след това – в Константинопол и накрая – в духовно-образователната столица Атина.(Специално за този период от неговия живот - сиреч за неговото следване в Атина - съвсем спокойно може да се доверим и на написаното от Гор Видал в романа му за Юлиан Отстъпника "Юлиан". Дори и изповядан атеист като Гор Видал се е отпуснал в изрази на възхита от симпатичния,благ и ученолюбив младеж Василий...)
Сред отците на църквата той е един от учените-енциклопедисти, усвоили цялото знание и мъдрост на елинската античност. Познавал е блестящо не само езическата философия, но и реториката и огромния масив от познания за природата на старите елински учени. Цялата елинска мисловност, ученост и литература била не само изучена, но и плодотворно използвана от него както в писателското му творчество, така и при проповедите му. Познаването на шедьоврите на старата елинска литература дори понякога го вдъхновявало да твори за разтуха поезия със странна епическа метрика и множество архаизми.
Това, впрочем, обичал да прави и брат му Григорий.
Св. Василий разкрил своя философски и диалектически гений при осмислянето на двата най-важни догмата за християнската вяра. Неговото време било време на ожесточени спорове и дори църковен разкол по въпроса за единосъщието на лицата в Светата Троица – Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух.
Усвоил цялата класическа философска традиция, св. Василий осмисля проблемите на битието с понятия и термини, уточнявани и осмисляни в продължение на векове. Така най-доброто от рационалистичната елинска философия се включва в понятийния изказ на християнската догматика. Св. Василий хвърля цялата си философско-богословска страст за доказването на единосъщието на лицата в Светата Троица и за опровергаване на ересите на арианството (което твърди, че има подобосъщие, а не единосъщие) и тритеизма – ереси, които можели да задушат християнството. Но то не било задушено, защото било защитено от хора и мислители като него.
Диалектическата му мощ се проявила особено при философстването за понятията “същност” и “ипостас” в осмислянето на проблема за троицата.
А силата и качествата му на философ са проявени в осмислянето на много вечни философски проблеми, което може би ще се види дори от някои откъсчета от негови произведения, преведени и издадени на български наскоро, които ще сложа тук през идващите дни.
от него на български може да прочетете:
*Св. Василий Велики. ШЕСТОДНЕВ и други беседи.С., НК, 1999,
превод Росен Тенев, редактор Иван Ж. Димитров.
*Писмо до своя брат Григорий за разликата между същност и ипостас.
Превод Иван Христов. В: “Архив за средновековна философия и култура”, св. ІV, С., 1997, изд. “ЛИК”.
*"За Светия дух”, С., 2002, “ЛИК”,
превод Владимир Атанасов. Редактор Яна Букова.
No comments:
Post a Comment