Saturday, December 31, 2011

щастлива Нова година



 С три вчерашни снимки от Витоша пожелавам на всички приятели, колеги и гости на блога, както и на всички, с които си общуваме във Фейсбук:
здраве, радост и щастие, и да е все така мирно, чисто и спокойно,
както беше вчера в полите на планината, а днес - в притихналия град!



Снегът навън обещава мир и плодородие. Дано!


На многая лета!

Friday, December 30, 2011

за откровенията на проф. Исак Паси във "Философски послания"



Ето моето изказване на конференцията в памет на проф. Исак Паси, проф. Добрин Спасов
и проф. Кирил Нешев, но както на повечето видеозаписи на почти всички изказвания от първия ден,
повече се вижда, отколкото се чува.
Но ще има и сборник с текстове, където още по-разширено ще представя всичко, което споделих
на конференцията, организирана от катедрата по Логика, етика и естетика и проведена на 21 и 22 декември в Зала 1 на Ректората.

Wednesday, December 28, 2011

стихотворение на Платон и други наслади




Големият деветдесетгодишен юбилей на катедрата по Класическа филология е увенчан и с един чудесен сборник.
Култовото списание "Ах, Мария" излезе със специален тематичен сборник "Обсебена от античността", 2011.
Броят е подготвен от редакционен екип: Румен Баросов (гл.ред.), Мирена Славова, Виолета Герджикова, Невена Панова и Николай Шаранков. Художник на изданието е Андрей Кулев, а дизайнът е на Ася Кованова.
С подкрепата на Програма Култура на Столична община.




Стихотворението на Платон е:

Щом във горичка поспряхме усойна, във нея видяхме 
чедото на Китерея, кат ябълка пурпурно също.
Нямаше ни пълен стрелник, нито лък дълговиден -
те окачени висяха на прелестнолистни дървета.
Сам той, от сън окован, усмихнат сред розите спеше,
а пък във него пчелите златистокафяви звънливи

медени пити градяха, кръжейки край сладките устни.


Преводът е на колектив Res metrica, а стихотворението е включено в обзорното встъпление 
Poeta fit. Работилница за превод на старогръцки поети.
Автор на встъплението е Доротея Табакова.



Освен него, във встъплението от работилницата за старогръцката поезия
са извадени на показ фрагменти на Алкей, Сафо, Теогнид, откъси от Аристофан и
Еврипид, но и
също така е предложен нов поетичен превод на встъплението към
философската поема на Парменид "За природата".
С това преводите на български на встъплението към знаменитата поема
стават вече четири - предишните са на Христо Данов, на Богдан Богданов
и на Любомира Радоилска.










В юбилейния празничен брой има няколко превода, които за първи път дават възможност
на читателя у нас, на български език да прочете целите произведения или откъси
от: "Андромаха" на Еврипид, в превод на Тамара Петринска; псевдо-Платоновия диалог "Минос", в превод на Люба Радулова; антични биографии на тримата трагици, в превод на Мирена Славова;  антична поезия от България, в превод на Николай Шаранков; "Епиграми" на Паладас, в превод на Димитър Илиев; "Филогелос" - първият европейски сборник с вицове, в превод на Драгомира Вълчева.






За изучаването на античната философия у нас този брой помага много не само
със стихотворението на Платон и загадъчно-алегоричната интродукция на
Парменидовата поема.
Има и още нещо важно: много ценен принос за опознаването
на философията в Рим и стоицизма дава преводът на една прочута Менипова сатира
на Луций Аней Сенека. В тази жлъчна и злостна литературна творба виждаме
Сенека в съвсем друга светлина, в сравнение със сантиментално-ригористичните поучения
на писмата до Луцилий, например или посланията до някои негови приятели,
за гнева и неговото сдържане, или за снизходителността.
"Отиквяването на божествения Клавдий" е увлекателно преведена и много обилно
коментирана от Елия Маринова.





В списанието има и няколко страници със снимки, чрез които читателят може да види
как са изглеждали именитите преподаватели от катедрата, много от които до този момент
са му били отлично познати, но само като имена без образ.
Този снимков блок придава на списанието и една необходима симпатична скромност.
С това издателите и редакторите сякаш казват: не всичко започва от нас.
Същевременно не са залитнали и в противоположността на прекаляването във венцехваленето на предшествениците: ние сме стъпили на раменете на великани.
Чрез снимковия материал е уцелена златната среда.









Има още един тематичен блок, представящ големия проект "Арион", посветен на рецепцията на античната драма в съвременната българска поезия, драматургия, театър и хуманитаристика:
*разговор за античното със съвременни български поети;
*интервю с Учителя Огнян Радев за българското "Алтер его" на Плавт и снимки от постановката на театъра към НГДЕК;
*текст на Лорна Хардуик за античната драма и нейната рецепция в перспективата на националните култури;
*беседата на Янис Симонидис с публиката, състояла се след моноспектакъла по "Апология на Сократ" на Платон, за който вече бе писано тук.










Списанието завършва с един тематичен блок, в който пак са включени преводи и интерпретации, като например "Единадесета олимпийска ода" на Пиндар, в превод на Иван Петров и анализ на стихотворението на Сафо (известно като 31) на Виолета Герджикова.
В този тематичен блок можем да намерим текстове на изгряващите звезди на катедрата:
Стефан Стефанов, Симона Стоянова, Ирина Симова, Елина Боева-Димова, Марта Ивайлова.


Като прочете тези текстове, читателят се убеждава, че катедрата по Класическа филология има не само 90 години история, но и поне още 90 години бъдеще на флагман сред хуманитарните катедри на Софийския университет.






Списанието е отличен Коледен и Новогодишен подарък, защото е издадено в красиво книжно тяло, на хубава хартия.

*
снимките са от Тасос, Кавала и София







Thursday, December 22, 2011

за истината, доброто и красотата

Научна конференция по инициатива на Катедрата по логика, етика и естетика на тема: "Истината, доброто и красотата: философски прочити"

Конференцията се организира в памет на тримата дългогодишни преподаватели в катедрата, видни личности и изтъкнати учени - проф. И. Паси, проф. Д. Спасов, проф. К. Нешев.

ПРОГРАМА
21-22 декември 2011
СУ „Св. Кл. Охридски”
Зала 1

Сряда (21.12.2011)
Сутрешен блок
Модератор: доц. д-р Искра Цонева, СУ, ФФ, катедра по Логика, етика и естетика
09.30 – Откриване на конференцията
09.45-10.00: „Свободен ли е геният?”, проф. д-р Витан Стефанов, СУ, ФФ, катедра по логика, етика и естетика.
10.00-10.15 :"Името ми е червен, каквото е и името на розата", доц.д-р Искра Цонева, СУ, ФФ, катедра по Логика, етика и естетика.
10.15-10.30: „Не/Възможният синтез?”, д.ф.н.Нонка Богомилова, доцент в Институт за изследване на обществата и знанието /ИИОЗ/ - БАН.
10.30-10.45 :„Спомени за професори”, проф. Любомир Драмалиев.
10.45-11.00: „Приносът на Исак Паси за българската хуманитаристика”, Ерика Лазарова, ИИОЗ – БАН.
11.00 -11.30: Дискусия
11.30-11.45: Кафе-пауза
11.45-12.00: „Раждането на естетиката от духа на антропологията” , д-р Иван Колев, Су, ФФ, Катедра "Философия".
12.00-12.15: "Природата на изкуството в Хегеловата естетика", гл.ас. д-р Огнян Касабов, СУ, ФФ, Катедра по Логика, етика и естетика.
12.15-12.30: "Отношение към себе си и сeбепознание: Киркегор и Ницше", д-р Валентина Кънева, СУ, ФФ, катедра по Логика, етика и естетика.
12.30-12.45: Харизмата и академичният стил на незабравимите професори - Кирил Нешев, Добрин Спасов и Исак Паси” , доц. д-р Виржиния Радева, СУ, ФФ, катедра „Реторика”.
12.45-13.15: Дискусия
13.15-14.15: Обяд

Следобеден блок
Модератор: доц.д-р Силвия Минева, СУ, ФФ, катедра по Логика, етика и естетика
14.15-14.30: "Аристотел и/или Хюм (Върху 6-та книга на Никомахова етика и Изследване върху принципите на морала)”, доц. д-р Недялка Видева, СУ, ФФ, Катедра по логика, етика и естетика.
14.30-14.45: "Доброто като смисъл и смисълът като добро. Опит върху Аристотел и Виктор Франкъл.", Мая Ангелова, докторант по етика, СУ, ФФ.
14.45-15.00: "Заслуженият позор за непресторено-добрите според 19-та от „”Мислите” на Леопарди в съпоставка с уважението в морала на Кант и фрагмент 323 от „Мислите” на Паскал”, проф. д-р Красимир Делчев, СУ, ФФ, Катедра „Философия”.
15.00-15.15: ”Доброто и красотата в огледалото на българския език и Интернет”, проф. д-р Тодор Ялъмов, председател на Клуб „Приятели на Рьорих”.
15.15-15.45: Дискусия
15.45-16.00: Кафе-пауза
16.00-16.15: "Разговор с Учителя: Селянинът срещу Селяндура – философско-етични и морално-социални аспекти”, доц. д-р Сотирис Теохаридис, Декан на Факултета по Хуманитарни и Социални Науки към Frederick University Cyprus.
16.15-16.30 „Професионализмът е хуманизъм”, доц. д-р Силвия Минева, СУ, ФФ, Катедра по Логика, етика и естетика.
16.30-16.45: "Спорът във факултета – за истината, за доброто и за общото благо”,Бека Аврам Натан, СУ, ФФ.
16.45-17.00: "Малшансът на философията и хуманитарните науки в България".проф. д.ф.н. Иван Кацарски .
17.00-17.15: "Мощ и привидност, или номос и логос”, гл.ас.д-р Владимир Раденков, УАСГ.
17.15-17.30: "Откровенията на проф. Исак Паси в неговите "Философски послания ”, доц. д-р Димка Гочева, СУ, ФФ, катедра по История на философията.
17.30-18.00: Дискусия

Четвъртък (22.12.2011)
Сутрешен блок
Модератор: проф.д-р Витан Стефанов, СУ, ФФ, катедра по Логика, етика и естетика
9.30-9.45: "Позицията на Добрин Спасов в дебата за статута на деонтичната логика", доц. д-р Вихрен Бузов, зам.декан Философски факултет ВТУ "Св.св. Кирил и Методий".
9.45-10.00: "За понятието "Философска логика " - анализ на постановката на Д. Спасов и други възгледи!"Мартин Табаков - ИИОЗ, секция Логика.
10.00-10.15: "Срещу понятието за същност и същностно свойство", доц. д-р Евгени Латинов, СУ, ФФ, Катедра по Логика, етика и естетика.
10.15-10. 30: "Теория на типовете”, гл.ас. д-р Анна Бешкова, СУ, ФФ, Катедра по Логика, етика и естетика.
10.30-10-45: "Митът за даденото”, Мирян Асенов, докторант по логика, СУ, ФФ.
10.45-11.15: Дискусия
11.15-11.30: Кафе-пауза
11.30-11.45: "Каузалността в медицината", доц. д-р Александър Гънгов, СУ, ФФ, катедра по Логика, етика и естетика
11.45-12.00: "Импровизация, изследване, сприятеляване, катарзис". Джордж У,докторант в програмата с преподаване на философия на английски, ФФ, катедра по Логика, етика и естетика.
12.00-12.15: "Интерпретация и интердисциплинност” , доц. д-р Валери Личев, зав. секция "Антропологически изследвания", ИИОЗ - БАН – БАН.
12.15-12.30: "Интерпретация и почтеност”, проф. д-р Добрин Тодоров, МГУ „Св.Ив. Рилски”, Хуманитарен департамент, катедра „Философски и социални науки”.
12.30-13.00: Дискусия
13.00-14.00: Обяд

Следобеден блок
Модератор: гл.ас. д-р Тодор Полименов, СУ, ФФ, Катедра по Логика, етика и естетика
14.00-14.15: "Философските понятия в организационния език: приложно-етични аспекти”, проф. д-р Даниела Сотирова, Технически Университет – София, Стопански факултет, Катедра "Правни и хуманитарни науки".
14.15-15.00: "Философски прочит на "доброто" в икономическата среда”, доц. д-р Валентина Драмалиева, секция "Философия", катедра "Политическа икономия", УНСС.
15.00-15.15: „Желанията и парите (към Марксовата философия на капитализма)”, доц. д-р Хараламби Паницидис, СУ, ФФ, Катедра по История на философията
15.15-15.30: "Неолиберализъм и реалност в контекст с философския им прочит от проф. К.Нешев", Лена Н. Тодорова, докторант по етика, СУ, ФФ.
15.30-16.00: Дискусия
16.00-16.15: Кафе-пауза
16.15-16.30: "Красотата ще спаси света”, д-р Емил Димитров.
16.30-16.45: "Истината, доброто и красивото - основи на Културата?” , Илияна Ермолина, докторант по етика, СУ, ФФ.
16.45-17.00: "Чудото като синтеза на истина, добро и красота", Валентин Калинов, студент I курс по Философия, СУ.
17.00-17.15: "Красива Европа - опитът на група младежи да променят заобикалящата ги апатия.", Георги Захариев, студент по Етнология, ІІІ курс, СУ.
17.15-17.30: "Логика и нелогичност, етика и неетичност, естетика и антиестетичност в Националната стратегия за развитие на културата" Йордан Детев, преподавател в МП Виртуална култура, СУ, ФФ.
17.30-18.00: Дискусия.
18.00: Закриване на конференцията

Конференцията ще се предава на живо в www.sofiaculture.com.

Monday, December 19, 2011

отчетно-изборно събрание на АРУКО




Утре ще се проведе Общото редовно годишно
събрание на
Асоциацията за развитие на университетското класическо образование
(АРУКО) Вижте повече за нея на този линк: http://www.aduce.org


Утре, 20 декември, от 18.30 ч. в каб. 168 в Ректората.




Ще се избира нов Управителен съвет, защото предишният УС, в състав
д-р Петър Рогалски, д-р Владимир Маринов и д-р Светослав Риболов,


беше преизбиран вече три пъти за по една година и съгласно


 Устава на Асоциацията, утре ще трябва да бъдат избрани новите трима
членове на УС, които ще изберат помежду си кой да стане неин председател.

Ще се избира и нов секретар-касиер, както и някой нов колега ще поеме
поддържането и актуализирането на сайта.

В качеството ми на един от десетте учредители на Асоциацията
си позволявам да поканя всички, които се интересуват от и се занимават
с античност повече или по-малко задълбочено, да се присъединят към
събранието, а ако протичането на събранието, целите и уставът им харесат,
да станат впоследствие и членове на Асоциацията.

***

На снимката е доц.д-р Николай Гочев, един от учредителите и пръв председател
на УС на АРУКО. В неговия тригодишен мандат членове на УС бяха и доц.дфн Петя Янева
и Венцислав Стойков.
Снимката е направена в Археологическия музей на Тасос - авторът на епистоларния роман "Писма до Егина" е редом със знаменитата глава от бюст на
Платон.

Всички, които се интересуват от античност или са любопитни да научат,
какъв опит се натрупва и с какви трудности се сблъсква една такава асоциация,
е хубаво да заповядат на събранието утре.







Thursday, December 1, 2011

не са малко: 90 години класическа филология



Тържествено честване на юбилея
2 декември 2011 г.
РЕКТОРАТ
ЗАЛА 1

                                                          (снимка на Николай Гочев)



ЮБИЛЕЙНА КРЪГЛА МАСА
10.30 – 12.30

Откриване и приветствия
Слово на проф. Василка Тъпкова-Заимова
Слово на доц. Анна Николова

14.00 – 16.00
Йоана Сиракова. Представяне на сайта и
проектите на катедрата
Мирена Славова. Езиковедските проучвания в
Катедрата по класическа филология
Николай Гочев. Историите на старогръцката
литература в България (1892-1992)
Николай Шаранков. Заниманията с епиграфика
– всепризнатият принос на българската
класическа филология
Невена Панова. Античната философия като дял
от заниманията на класическия филолог

16.00 – 16.30 Кафе-пауза

16.30 – 18.00

Виолета Герджикова. „Развой на класическата
филология“ на Д. Дечев (развоят по света
и у нас)
Мария Костова. Професор Руска Гандева като
преподавател и изследовател
Доротея Табакова. Александър Ничев и
метрическият превод
Елия Маринова. Тодор Сарафов и
тексткритическото издание на Liber de
Caesaribus на Секст Аврелий Виктор
Димитър Илиев. Чесън, чубрица и превод


Thursday, November 24, 2011

покани за семинар и премиера на сборник

Драги колеги, съмишленици, приятели,



І. Имамe удоволствието да ви поканим на втората сесия на семинара
"Гласът на гражданското общество" за 2011 / 2012 г.
Сесията ще протече под формата на доклад и обща дискусия по темата.



Тема на доклада за 24.11.2011 г. (четвъртък):


"Класическата демокрация - гръцкият полис, Александър, Римската република"

Доклад на: д-р Георги Ангелов (Център за хуманитарни и социални изследвания)


Дата и час: 24-ти ноември 2011 г. (четвъртък), 18 часа


Място: Заседателната зала на бившия Институт за философски изследвания - БАН, бул. “Патриарх Евтимий” № 6.




ІІ. Следващата сесия на семинара "Производство и продуктивност" - на 1-ви декември 2011 г. от 18 ч., ще бъде посветена на


Представяне на сборника "Бездната Хайдегер",


Съставители: Валентин Канавров, Асен Димитров, Георги Донев и Георги Ангелов, Благоевград: УИ "Неофит Рилски", 2011.



Заповядайте!



С най-добри пожелания:



доц. Асен Димитров,

д-р Георги Ангелов





За повече информация:



http://productivity2000.blogspot.com



http://chssde.blogspot.com

Wednesday, November 23, 2011

вече четвърт век


Вчера имах малък личен духовен празник.

Преди 25 години на този ден приех свето кръщение.

На 22 ноември 1986 г.
Тогава бях студентка в пети курс философия.

Вече бях разбрала, че разумът не може без вяра и че без
упованието в Бога човекът е пепел,
че животът без вяра е нищо.

Че знанието винаги е условно и недостатъчно,
че душата е безсмъртна и че истината ее отвъд видимото и материалното.



Някои от най-близките ми приятели от предишните години на следването
вече бяха емигрирали, бяха станали "невъзвращенци"...

Кръстница ми стана най-добрата ми приятелка от годините на студентстването - Дора.
Беше съботен ден.
Тайнството беше извършено в храма "Света Троица".
И понеже бях вече на 22 години, както става в такива случаи, при кръщение на възрастни, не ме изкъпаха като малките деца изцяло, а ми поляха главата,
измиха ми ръцете и краката...

После отидохме с Дора и нейната кума Ваня да се черпим в квартирата й, на тавана на къщата на Георги Рупчев.

Не знам доколко съм напреднала по пътя на добродетелния християнски живот
и напреднала ли съм изобщо, но все пак се старая.

Вярата крепи човека, но и изкушенията са много.

Пътят не е лек, но без вяра, надежда и любов няма живот.

***

снимката е от старозагорския храм "Света Троица", който има чудесни наскоро възстановени стенописи

Monday, November 7, 2011

за 80 годишнината на проф. Ради Радев




Спомени и размисли за проф. Ради Радев

Малко студентски спомени


През лятото на 1981 г., в горещ юлски ден попаднах в една от големите двуетажни софийски книжарници. Беше книжарницата на издателство “Наука и изкуство”, която отдавна вече не съществува. В книжарницата ме привлече една книга – История на античната философия. Част І от непознатия за мен проф. Ради Радев, която току-що бе издадена.

Вече бях прочела някои диалози на Платон, включени в І том на поредицата “Философско наследство”. Бях чела и някои места от Държавата, бях прочела и почти всички есета в тритомника на Монтен. Прочитането на тази първа част на История на античната философия, която се занимава с ранната гръцка философия от нейното възникване до трите Сократически школи – Мегарската, Киренската и Киническата, беше едно от най-важните непреки влияния за решението ми да следвам философия. Преките бяха упражнени от учители, съученици и приятели.


И така, на следващата 1982 г. бях щастлива да бъда приета за студентка в най-желаната от мен специалност. Професор Радев стана още в началото на следването ми и остана за дълго след него най-любим сред многото харесвани от мен университетски преподаватели.

Тогава историкофилософският цикъл започваше с един огромен курс по антична, средновековна и ренесансова философия, който даже стартираше с няколко теми и за най-важните философски школи в Индия и Китай. Огромен период, огромно разтежение и във времето, и в пространството. През първия семестър имаше два пъти седмично лекции и веднъж седмично упражнения, а през втория – обратно.

От случилото се в първи курс съдбоносно за мен остана едно събитие. Запомних го завинаги. На 1 март 1983 г. трябваше след приключване на лекцията по антична и средновековна философия, да си изберем тема, по която да подготвим писмена работа и с нея да се явим на изпит по този невероятен с обема си период.

Бях една от последните, които заявяваха своите теми и предложих заглавие за Сократ, но проф. Радев възрази, че вече няколко колеги преди мен са се ангажирали да пишат за Сократ.

Колега, вземете нещо по-трудно. Напишете кратък конспект и тълкуване на книга VІІ и VІІІ от Метафизика на Аристотел. 

Така каза проф. Радев,... а аз се разплаках, защото на упражненията вече бяхме индоктринирани, че гениалността на Платон е безгранична, а Аристотел е сух, скучен и отблъскващ философ.

Все пак започнах старателно да чета Метафизика-та на руски и английски, да си правя едни много подробни конспекти, да си мисля колко ли ще е по-различно, ако някога понауча малко гръцки и сама започна да разбирам какво пише в тази толкова интересна книга. Как е казано всичко това всъщност?

На изпита сюрпризирах проф. Радев с писмена работа от около 60 страници при положение, че не трябваше да надхвърля 10 стандартни...

Е, неизбежно беше, след толкова много усилия, хвърлени за осмисляне на най-трудните за разбиране книги от най-трудния текст на най-трудния гръцки мислител, да не ми стигне времето за преговор на всичко. Доста се затрудних да си припомня нещо конкретно за Киренската школа, но пък смаях професора с познания за Аристотеловата онтология като основа на Сума на теологията на Тома Аквински. Разбира се, за упражненията бях прочела всички текстове на български от философите, които изучавахме, а за изпита бях прочела вече втория том на История на античната философия. Том ІІ. От Платон до Карнеад, който излезе броени дни преди това. От много важните книги на проф. Радев бях прочела и Критика на неотомизма и Латинският Аристотел, която най-добрата ми приятелка-колега Дора ми подари за първия студентски празник. Бях чела и книгите му за Сократ и Епикур, но не си бях преговорила по-ранната гръцка философия и така не успях да си спомня нито едно име на нито един представител на Киренската школа...

Колега, Вие имате необикновено задълбочени познания за аристотелизма и томизма. Струва ми се, че за първи път на изпит при мен се явява човек, който вече е прочел цялата Метафизика, а същевременно не се сещате за имената на мислителите, които са провъзгласили удоволствието за най-важното нещо в живота!

Поради това се явих на изпит още веднъж през септември, когато вече получих напълно заслужената отлична оценка, но през цялото лято на 1983 г., докато се готвех за този изпит и препрочетох отново и трите тома с диалозите на Платон, публикувани до този момент, разбрах, че искам оттук нататък да се занимавам предимно и изключително с изучаване на античността, и то както с Платон, така и с Аристотел.

Бях намерила вече един път, който ми беше интересен и в продължение на години вървях по него. Професор Радев стана първо научен ръководител на дипломната ми работа, а после и на дисертацията ми за телеологизма във философията на Аристотел.


Около дисертацията и преподаването – сътрудничество и конфликти в сянката на страха и подозрението


Моята работа под научното ръководство на проф. Радев беше успешна и резултатна. Направих една огромна дипломна работа, защото в нея имаше над 100 страници интерпретация и около 100 страници приложения с текстове на гръцки и латински, написани от мен на ръка. После дълги години писах и огромната си дисертация. Бях своенравна и самостоятелна авторка – и като дипломантка, и като аспирантка, и като асистентка.

Това неизбежно породи закономерни конфликти и все по-задълбочаващо се неразбирателство между нас. За съжаление, проф. Радев погрешно тълкуваше моята интерпретаторска, изследователска и преподавателска самостоятелност като липса на уважение към него.

Напротив, него уважавах и до днес продължавам да го уважавам най-много от всички преподаватели в катедрата и затова именно го помолих да ме ръководи толкова дълго време. Но не исках да преповтарям казаното от него, а да се опитам да обоснова едно малко по-различно виждане на аристотелизма, както и да въведа промяна в провеждането на упражненията, съобразно аудиторията – сред първокурсниците вече имаше много възпитаници на НГДЕК, на Априловската гимназия в Габрово, на Хуманитарната гимназия във Велико Търново, и на СМГ и НПМГ в София. Все училища, в които изучаването на история на философията, и особено на античната, стана обичайно от началото на 90-те години.

Колкото повече минава времето на живота ми в академичните среди, толкова повече се убеждавам, че не само у нас, а и в целия свят сътрудничеството между научен ръководител и дипломант, а още повече между научен ръководител и докторант зависи по-скоро от човешкото разбирателство между тях, от по-непосредствения контакт, а в някои случаи и от безропотното следване на насоките на ръководещия. Понякога, когато чета написаното в една дисертация и автореферат, виждам не авторовото мнение на младия изследовател, който е длъжен да го заяви, за да защити претенцията си да бъде учен, а стопроцентово повторение не само на тезите, но и на стила, лексиката и синтактичните обрати, които са характерни за научния му или научния й ръководител.

При нас не беше така. За разлика от много други преподаватели и от специалността, и от катедрата, проф. Радев изключително аристократично държеше на дистанцията.

Ние с него никога не сме си говорили на “ти” и не сме засягали почти никакви извънслужебни теми.

Не сме си ходили никога на гости.

Нито веднъж не сме пили заедно даже кафе в кафене! Да не говорим за съвместно ядене и пиене по някакъв повод, за празнуване на каквото и да било, или фамилиарничене... Проф. Радев не дойде даже на малката почерпка след защитата на дисертацията ми.

Не. Строго, дистанцирано и много предпазливо беше нашето общуване.

И все пак, имаше и няколко много откровени разговори, които проведохме в неговия кабинет и в които и двамата споделихме най-големите си страхове.

Пак ще напиша, че станах студентка през 1982 г. Годината, в която от книжарниците и от библиотеките се изземаше книгата на Желю Желев Фашизмът, Философският факултет закипя, а проф. Добрин Спасов беше отстранен от поста на главен редактор на “Философска мисъл” за назидание и наказание.

Още в първите дни на златната есен на учебната 1982/83 година на мен, току-що влязлата в Университета първокурсничка, ми беше предложено да стана член на БКП, но аз отказах.

Четири години по-късно, през декември 1986 г., още в първия ни разговор по повод на предстоящата ми дипломна работа, през 1986 г. проф. Радев сподели с мен, че няколко пъти е бил предупреждаван, че за него се пишат доноси в съответните служби. А в първия ни разговор за предстоящата дисертация, който проведохме през януари 1988 г. бях изненадана да науча, че същият по-информиран колега, който доброжелателно го предупреждава от кои от “колегите” от специалността на всяка цена да се пази и с кого да не разговаря, го е предупредил, че и аз съм героиня на подобни описания.

Впоследствие, това беше тема на всеки наш разговор: Димка, на всяко заседание на партийното бюро ме питат и ме тормозят защо още не подавате молба за приемане в БКП!

И за това останах непреклонна, но след ноември 1989 г. тази тема от само себе си отпадна от нашите и без друго мъчителни разговори.

Как тълкувам всичко това днес?

Първо тълкувание: напълно е възможно и двамата с професор Радев да сме си внушавали прекалено много и да сме били жертва на страховете си от всесилността на “службите”.

Второ тълкувание: Напълно е възможно и двамата с професор Радев да сме били старателно описвани от “описващите” колеги сред преподавателите и състудентите ни, но това ще се разбере само при една цялостна проверка на Комисията по досиетата. Вече има както законова уредба, така и държавна институция, която работи за това. Ако съответните “описания” не са унищожени още през 1990 г., рано или късно истината ще излезе...

Независимо от това дали сме се самозаблуждавали или не, и двамата бяхме обсебени от чувството за страх и безпомощност пред тайните служби и неприятното усещане, че сме следени и донасяни. Това беше по времето на соца, а неразкриването на досиетата на агентите в продължение на цяло десетилетие след това, отрови още повече душите ни с подозрения, че всесилието на службите продължава...

Недоверчивостта ни както един към друг, така и към останалите колеги в катедрата, в крайна сметка доведе до тежък разрив току преди пенсионирането на проф. Радев през есента на 1999 г.

Днес, 12 години след конфликта между нас във Факултетния съвет разбирам, че може би по-голямата част от вината за този конфликт е била в моята неотстъпчивост и рязкост. Постепенно с годините се научих да бъда по-внимателна в подбора на думите и да омекотявам сблъсъците с хората, без ни най-малко да отстъпвам от позициите си. Но преди време не умеех това и нямах опит и сетива за много от подводните камъни в житейската и академичната навигация...


Приносът на проф. Радев за преподаването и изследването на античната и средновековната философия у нас


Няколко думи за маниера и стила на проф. Радев като преподавател. Той четеше старателно написани и обмислени лекции, но доста често се впускаше и в пространни разяснителни коментари, а понякога накъсваше лекцията със сентенции, които често бяха както философски уместни, така и житейски горчиви.

По отношение на изучаването на античната философия: изключително ценни остават както неговите учебници, така и неговите изследователски монографии, хронологично-тематичните антологии по антична и средновековна философия, и малките портретни студии с текстове, посветени на няколко важни мислители от европейската класика.

Ние, студентите по философия в средата на 80-те години на ХХ век, бяхме улеснени от отличното учебно помагало-антология Антична философия. С встъпителна студия, биографии за отделните мислители или най-важни хронологични бележки за една или друга школа и с внимателна подборка на фрагменти и откъси от текстове. И до днес я препоръчвам на студентите, на които преподавам, като най-първоосновно учебно четиво. Не случайно тя претърпя няколко издания и преиздания. Почти всички откъси и фрагменти в нея са преведени от проф. Христо Данов.

Както стана дума и преди, една година преди старта на нашето следване излезе първата част на настолния учебник История на античната философия, а в края на май 1983 – втората част История на античната философия. От Платон до Карнеад. Точно навреме за изпита през юни.

Още по време на нашето следване, още в първи курс, докато четяхме портретните книги за Сократ, Пиер Абелар и Епикур, се убедихме и в своеобразната му интерпретаторска скромност – в тези книги наред с авторовото тълкуване, има и солидни антологийни приложения. Благодарение на тях още в края на 80-те години имахме откъси от важни философски текстове, преведени на български от различни преводачи.

Така например, в приложението към Латинският Аристотел, текстовете от Пиер Абелар са преведени от Лидия Денкова, Румен Даскалов и Маргарита Кискинова, а в тома, издаден по-късно от “Наука и изкуство” преводачите са други. А в приложенията към книгата на проф. Радев Сократ, откъсите от Сократическите съчинения на Ксенофонт, и от Платоновите Апология на Сократ и Федон, са преведени от проф. Христо Данов.

Малко по-късно се появиха и антологията, и учебникът Средновековна философия, като антологията излезе за първи път още в края на 80-те години и пак стана настолно учебно четиво заради встъпителната си студия, биографично-коментарните представяния на философите, подборката на текстовете и добрия им превод, осъществен отново от проф. Христо Данов и Теменуга Михайлова. Не случайно и тази антология има преиздания.

Също в края на 80-те години излезе и популярната книга-портрет на Аристотел с антологийно приложение на откъси от За душата, Никомахова етика, Физика и Метафизика в превод на Марко Марков.

Има още една книга-портрет на велик философ, на която професор Радев е не само автор и съставител на подборката от фрагменти и откъси, но и преводач. Всъщност това е единственото издание, в което проф. Радев е поместил свои преводи. Това е книгата Хераклит. Живот и дело, която продължава да бъде единственото издание, съдържащо български превод на всички фрагменти на Хераклит от изданието на Дийлс-Кранц, както и откъси от важни тълкувания на големия мислител от Ефес, направени от известни по-късни мислители.

Изданията на няколко много важни философски текста на български са съпроводени с негови встъпителни или послесловни студии: Държавата на Платон, в превод на проф. Александър Милев; За душата на Аристотел, в превод на д-р Марко Марков и Никомахова етика на Аристотел, в превод на Теменуга Ангелова под редакцията на Искра Генчева. Особено в това отношение е мястото на Никомахова етика с изключително богатите си коментари (над 70 с.), без които фундаментът на европейската етическа мисъл би бил много по-трудно разбираем.

Безспорно е обаче, че голямата заслуга на проф. Радев като философ и учен, изследващ не само античната и средновековната, но и цялата история на философията, е изследването и представянето на български език на перипатетизма – от появата му в Ликейона чрез гигантския размах на Аристотеловата мисъл до неговия богословски апогей в неотомизма.

Аристотел и многобройните възраждания на неговата мисловност през вековете са били винаги в центъра на изследователските интереси на учения Ради Радев – и в първата му “кандидатска” дисертация, както се наричаше тогава, и в хабилитационните му трудове, и в “голямата докторска”. Впоследствие всички тези изследвания са издадени като книгите: Материалистически положения в гносеологията на Аристотел (1961); Из историята на арабската философия (1966); Критика на неотомизма (1970) и Аристотел. Историческата съдба на неговата философия (1989). Аристотеловата енциклопедична философска мисловност и нейното все ново и ново преоткриване в двехилядолетна традиция на Европа и Близкия Изток са представени във всички тези книги много ерудирано и много убедително – от зараждането им в Ликейона; през метаморфозите им в елинистическия период; в римската философия и късната античност; в арабската философия; в еврейския перипатетизъм; във Византия и Западна Европа; в схоластиката и после в хуманизма на Ренесанса – та чак до Новото време и възникването на неотомизма, когато се провъзгласява неувяхващата новост на учението на свети Тома и на неговия философски патрон – Аристотел.

Разбира се, в книгите на проф. Радев има места и цитати, от които се вижда ясно в какво време са писани и без какво не е можело да се мине тогава. В страна, в която е имало тотален идеологически диктат, все пак написаното от него е органично чуждо на някои от цитатите и етикетите, които са волю-неволю пришити тук и там.

Органиката на интерпретациите на проф. Радев е силно повлияна от Хегел, Лосев, от Жилсон и Маритен, от Щеенбергер и Андре фон Иванка.

Но сред всички негови книги според мен най-добрата е Философията на елинизма, издадена през 1973 г. Голямата ерудираност на автора за културата, науката, изкуството и политическите превратности на времето; всеобхватността на погледа на философа, синоптично осмислящ всичко това; яснотата на концепцията за фокусирането на всяка една школа върху определена мисловна доминанта; многообразието на интерпретациите, които се представят винаги в неговите изследвания, за да може чрез опонирането на някои от тях и чрез приемането на други читателят по-диалогично да бъде приближен към авторовата теза - всичките тези характерни черти на философа и историк на философията Ради Радев са най-видими във Философията на елинизма.

Точно поради това, той се ползваше със заслуженото признание на колегията и й служеше и с такива организационни задължения като поста на главен редактор на сп. “Философия” и ръководството на СНС по философия в продължение на два мандата през 90-те години.

Пожелавам му от все сърце спокоен живот и здраве!

Споровете и пререканията между нас никога не накърниха и няма да променят моето уважение към него – преподавателят по антична и средновековна философия, и професорът от катедра История на философията, от когото съм научила най-много и на когото дължа най-много.

На многая лета!

Димка Гочева, 10 октомври 2011 г.


***


Цитирани издания:

Аристотел. Никомахова етика. С., 1993, изд. ГАЛ-ИКО. Превод Теменуга Ангелова, ред. Искра Генчева. Научна редакция, предговор и коментар Ради Радев.

Аристотел. За душата. “Наука и изкуство”, С., 1979. Превод: д-р Марко Марков. Всъпителна студия Ради Радев.

Платон. Диалози. Том ІІІ: Държавата. 1979, 1981. Превод: Александър Милев. Послеслов: Ради Радев.

Ради Радев. Материалистически положения в гносеологията на Аристотел. С., 1961, “Наука и изкуство”.

Ради Радев. Из историята на арабската философия. С., 1966, “Наука и изкуство”.

Ради Радев. Критика на неотомизма. С., 1970. “Наука и изкуство”.

Ради Радев (съст. и встъпителна студия) Антична философия. Антология. С., “Наука и изкуство”, 1977, 1988. Стара Загора, “Идея”, 1994. Превод: Христо Данов.

Ради Радев. Сократ. Живот и дело. С., 1980, "Партиздат". Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Христо Данов.

Ради Радев. История на античната философия. С., “Наука и изкуство”, част І, 1981; част ІІ, 1983.

Ради Радев. Латинският Аристотел. С., 1982, "Партиздат". Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Лидия Денкова, Румен Даскалов, Маргарита Кискинова.

Ради Радев. Хераклит. Живот и дело. С., 1986, "Партиздат". В приложението: фрагменти от и за Хераклит. Съставителство и превод Ради Радев.

Ради Радев. Аристотел. С., 1988, изд. “Народна просвета”. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Марко Марков и Теменуга Ангелова.

Ради Радев. Аристотел. Историческата съдба на неговата философия. УИ “Климент Охридски”, С., 1989.

Ради Радев. Велики философи. Част І. С., 1990, “Народна просвета”.

Ради Радев (съст. и встъпителна студия) Средновековна философия. Антология. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”. Превод: Христо Данов, Теменуга Михайлова.

Ради Радев. Антична философия. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”.

Ради Радев. Средновековна философия. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”.

Tuesday, October 18, 2011

отново "античен" и посветен на комедията


Последният брой 31 на "Литературен вестник" е посветен отново на античната литература, като този път на фокус е комедията.
Редакционната статия на първата страница е от Невена Панова, която заедно с Камелия Спасова и Мария Калинова е довела този брой до читателите.

Хубавата традиция във всеки "античен" брой на "Литературен вестник" да има по един нов, непубликуван досега превод, е спазена.
Този път новият преводен текст от старогръцки е "Кюкнос" или "Лебедът" от Антонин Либерал - автор на съчинението "Метаморфози", написано на елинистическо койне към края на ІІ век сл.Хр.
Преводът е на Вяра Калфина.

На "витрината" за показване на нови книги виждаме новия превод на "Пир(ът)" на Платон, направен от Георги Гочев и съвсем наскоро издаден от "Планета-3".

Темата на броя е осветена чрез няколко текста.

Първо място заема откъсът, посветен на Атическата комедия и Аристофан от книгата на Александър Балабанов "Класическата литература", (Пловдив, Хр. Г. Данов, 1917, второ издание, с. 106-110).

Богдана Паскалева е превела част от изследване на швейцарския класически филолог Томас Гелцер за устойчивите структури в комедията на Аристофан, а Христо Хр. Тодоров - статия на Улрике Аухаген за хетерите при Плавт и Теренций.


Освен като преводач на текст от старогръцки, в този брой на "Литературен вестник" Вяра Калфина участва и със статия за три различни български превода на "Гърне" на Плавт. Нейната статия е озаглавена "Под похлупака на превода на Плавтовото "Гърне"".
Полезно е да се прочете този кратък, но информативен обзор за три различни преводачески стратегии за приближаване на текста към читателя и преди всичко към зрителя на сценичното му реализиране: за прозаичния първи превод на комедията, направен от А. Д. Пиронков, за превода в стихове на Александър Ничев и за най-новата и най-комична преводаческа версия, дело на Доротея Табакова.

Невена Панова, освен водеща на водещите на броя, отново предлага превод на Тюбингенския авторитет Томас Александър Слезак. Преди няколко години тя преведе неговата популярна книга "Да четем Платон" (С., "СОНМ", 2002), и после той даже дойде на гости на СУ и НБУ, за да ни представи основните си убеждения и тези за писаните диалози на Платон и неписаните му учения.
Сега можем да прочетем и разсъжденията му за границите на комическата свобода. На фокус пак е Аристофановата комедия, но и нейният политически контекст, борбите на времето в буреносната епоха на Пелопонеската война и в Атина след смъртта на Перикъл.
Това е откъс от най-новата книга на Слезак, озаглавена "Какво дължи Европа на гърците: за основите на нашата култура в гръцката античност", излязла в Тюбинген през миналата година и очакваща издаване у нас отново чрез издателство "СОНМ".

Броят завършва с репортаж-размишление на Юлия Роне за едно незабравимо театрално представление.
Представлението, което се случи на 5 октомври в залата на университетския театър "Алма Алтер".
Снимките тук са от този спектакъл.

На него екипът на Нюйоркската театрална трупа Еленико театър и най-вече актьорът Янис Симонидис зарадваха многобройната публика с моноспектатъл по "Апология на Сократ" на Платон. Режисьор на спектакъла е Лукас Скипитарис, а Теони Вахлиотис Олдридж - костюмограф.

След представлението имаше дискусия между актьора Янис Симонидис и публиката, която не мина съвсем гладко, защото един от чуждестранните зрители реши също да ни покаже представление, на което да видим що е то кинизъм в днешно време и как се ходи полугол и с тояга на обществено място по вечерно време, но до физически сблъсъци и бой, за щастие, не се стигна. След остра и не съвсем кратка словесна престрелка между публиката и актьора, който сам се постави на сцената като съвременен киник и отправи груби предизвикателства към всички, положението беше овладяно и все пак разговорът се получи.
За Сократ, за неговата ирония, за диалозите на Платон, в които участва Сократ, за това какво е да играеш Сократ и да влизаш в неговия образ.
Всичко това е описано с усет и чувство за хумор от Юлия Роне.

***

И накрая, макар и само по допирателна към темата, нека да напиша, че една друга колега, която много плодотворно съдействаше за предишни "антични" броеве на "Литературен вестник", скоро стана магистър.

На 14 октомври Зорница Радева, която е позната на читателите на "Литературен вестник" със силни свои авторски интерпретации и преводни текстове за античната философия, митология и религия, и особено за тяхната рецепция от Ренесансовата култура и книжовност, защити магистърската си теза.

Блестящо.
На тема: Проблемът за душата в земното тяло при Марсилио Фичино :„Платоновата теология“, Книга XVI, Глава 1-7. Превод и коментар
Научни ръководители: доц. д-р Елия Маринова
проф. дфн Цочо Бояджиев
Рецензент: доц. д-р Анна Николова

***

Изобщо: 90-годишният юбилей на катедрата по Класическа филология наближава и въздухът започва да трепери!

Sunday, October 9, 2011

денят на Колумб, но и на Платон и Аристотел



Утре, 10 октомври е световният ден на Колумб.

Всяка година вторият понеделник на октомври се отбелязва като ден на Колумб.

Вторият понеделник на октомври. Нека пак да спомена, че цялата авантюра по прекосяването на атлантическото море и доказването на кълбовидността на Земята изобщо не би се осъществила, ако не е бил огромният, направо смазващ авторитет на Аристотел.

Цялата авантюра се е случила, защото мореплавателите са се осланяли на неопровержимия текст на Философа от "За небето".

Земята е кръгла, не е много голяма и оттатък не много голямото атлантическо море е Индия. Това е макрогеографията на "За небето".
Авантюрата сигурно изобщо не би се състояла, ако някой е можел да заподозре, че атлантическото море не е никак малко.

И ето пак да напиша по този повод нещо, което винаги ме е смайвало.

Откъде Платон е знаел и как така е предполагал онова, което е написано в "Тимей":
че оттатък Херакловите стълбове (сиреч Гибралтар)
водата съвсем не е море, а несравнима със средиземното морска шир и че оттатък има друг континент?

Друг континент.

Платон го е знаел.
Написал го е в "Тимей".
Как го е узнал?

Monday, October 3, 2011

подводен цвят



Така изглежда подводието около два метра под повърхността на залива Лаганас в югоизточното крайбрежие на Закинт.
Снимките са направени с непретенциозен телефон през плътното стъкло на нещо като малък трюм на лодка за любопитни туристи, които искат да видят едно от много малкото природни обиталища на костенурките от редкия вид Caretta Caretta.




Ето тук в долната половина на снимката, току под центъра се вижда една от тях...




... а тук, в долния десен ъгъл съвсем слабо се вижда друга.

Преди няколко дни, докато преподавах на колегите от първи курс от задочната форма на следване, една от темите - питагорейското схващане за числата - предизвика истински спор и оживено обсъждане:
Съществуват ли наистина числата?
Какво са числата?
Има ли ги наистина и как ги има, ако са действителни съществуващи в съществуващото или ги няма като реално и действително биващи броими, а са само в разума на броящия?

Някои колеги в спора се ангажираха с твърдението, че никога няма да разберем дали наистина числата, числовостта, размерите, количествеността и "колко"-то съществуват.
Разбира се, аз бях "за" противоположното.

Защото, ако числата ги няма наистина и не съществуват като действителни, какво тогава отброява на розите да родят в цвета си точно трийсет красиви цветни листенца?
И кой и какво отброява на нара да роди между кората си точно 613 зрънца?
И кой и какво отброява на костенурките от този вид да се върнат на съвсем същия плаж, от който са тръгнали точно преди 25 години и със страшни усилия са стигнали от черупките си до живителната морска обител?
Та, какво ги кара след 25 години странстване из цялото море в средата на Земята, да се върнат на мястото, на което са се излюпили и са преодолели няколко смъртоносни и съдбоносни метри от пясъка до морето?
За да излюпят своите стотици яйчица, от които само едно новоизлюпено костенурче ще стигне до живителните морски води.

Кой и какво брои листата на розите, зрънцата в нара и годините за костенурките?

Ако числовостта е само в броящите, а не и в броеното, как съществува всичко това?

Е, мисловните традиции, с които съм се срастнала и светогледа, който имам, са ме убедили да мисля, че числата са.

И затова, пожелавам честита нова академична година на всички, с които отново ще мислим и ще спорим за това кое и как съществува, и какво е биващото и мислимото, а какво е привидното и недействителното.

Thursday, September 22, 2011

денят на независимостта



Днес за мен бе работен ден - преподавах на колегите от задочното обучение.

Затова чак сега честитя празника чрез блога на всички, които се отбиват тук.

Тези снимки направих преди две години през витрината на кино "Влайкова" - някой там с много любов и грижа подрежда винаги витрината така, че да те трогне и вълнението, което изпитват минувачи като мен от празника, е много по-голямо, отколкото могат да изразят помпозните речи на големите обществени събирания...

Празниците стават хубави и вълнуващи тогава, и ще бъдат хубави и вълнуващи дотогава, докато има грижовни ръце, които подреждат витрините на скромните и позападнали читалища точно така.

Честит празник на независимостта!

Friday, September 9, 2011

за пещерата на нимфите и за сенките в пещерата


Пещерата на нимфите е възпята от Омир в Песен ХІІІ на "Одисея":

В края на залива горе расте дълголиста маслина.
Близо до нея лежи пещера полуздрачна, приятна,
жилище тя е на нимфи, които се викат наяди.
Кратери във пещерата се пазят и стомни двуухи,
цели от камък, в които пчелите приготвят храната.
Нимфите там изтъкават на каменни станове дълги
тъкан, омайна за взора и багрена в морския пурпур.
Извори вечно там бликат. Навътре два входа отвеждат -
входът от север едничък открива за хората достъп,
входът от юг отреден е единствено за боговете.
Хора не влизат оттам, за безсмъртните той е запазен.
Заливът бе на гребците известен и в него те спряха.


(стихове 102-113; преводът е на Георги Батаклиев, разбира се)

Ето я тази пещера, която напълно отговаря на описанието на Омир.

Тя се намира на Кефалоня и се нарича днес Мелисани.






Пещерата има висок каменен купол, който в най-високата си част е отворен към небето, а по ръба му растат дървета, приведени с короните си надолу.





Туристите, които се осмеляват да я разгледат, се качват на лодки...





... и бавничко разглеждат малката, осветена част от езерото, в което наистина е смесена солена и сладка вода, но...



... само няколко метра, след като се отдалечим от естествената светлина, която се процежда през купола, започва страшничко и призрачно да притъмнява...



... и изобщо, за да се вижда къде да обърнат обратно лодките, има изкуствено светило.




Това изкуствено светило осветява съвсем слабо само най-горната част на свода от вътрешната част на пещерата... също както го описва Платон в прочутия си разказ за подземното пещероподобно жилище, в което по рождение са приковани затворниците, на които всички сме подобни ...




Когато излизаме пак на светло, под отворения купол на пещерата на нимфите, изпитвам облекчение.

На Кефалоня имало няколко такива скално-пещерни феномена, които са изследвани от геолозите и спелеолозите.За някои от тях, но много по-малки и тесни от Мелисани, безспорно е установено: тези пещери или по-скоро пещерни тунели са няколко и минават почти под цялата югоизточна част на острова, като морската вода влиза в тях от северната страна на залива, обърнат към Итака, и излиза след няколко дни от южната.
Точно както го е описал Омир.



В зависимост от това дали слънцето извън пещерата грее или е облачно, сладководно-соленоводното езеро Мелисани сменя цвета си.




На входа на пещерата има поставени копия от статуйки на Пан и три нимфи.

Намерени са тук, но оригиналите пътешестват из различни археологически музеи и по изложби, а копията са тук, на входа на пещерата.



Написаното на входа уверява туристите, които се престрашават да влязат вътре, без да им трепне сърцето, че точно това е пещерата на нимфите, но в справочниците пише, че нито геолозите, нито спелеолозите все още не знаят къде точно е другият й отвор, откъм морето. А такъв отвор има, защото все отнякъде влиза морската вода, но изобщо откъм кое море и откъм кой остров е този таен вход за боговете, непристъпен за смъртните...

Но че това е пещерата на нимфите, описана от Омир - спор няма.

Според много археолози и класици, когато говори за Итака, Омир сигурно мисли не само за малкия остров Итака, но и за съседната по-голяма Сама, днешната Кефалония.
Все пак, според тях, между двата острова има само един хвърлей разстояние.
Кефалония е по-скалиста и по-планинска от малката Итака, и така повече съответства на епитетите, любими на Омир за описване на Итака.
Пещерата на нимфите е на Кефалония, а и на няколко места в епоса се казва, че Итака е най-западният от йонийските острови. Само че най-западният остров е Кефалония, а Итака е на изток от нея.

Според мен това е напълно възможно.

А също така е напълно възможно и Платон да е виждал това природно чудо - пещерата, която Омир нарича "пещера на нимфите", когато е пътувал три пъти до Сицилия.

И както той обича да заимства и пресътворява, митовете и разказите на творците преди него при него се превръщат в други митове и разкази...

Да напиша още нещо за напълно правдоподобния маршрут на пътуванията на Платон от Атина до Сиракуза. През античността пътуването от Атика до Сицилия не е минавало през открито море, а е ставало близко до някаква суша; заобикаляло е Пелопонес, после плътно покрай Одисеевите острови и после Йонийското море е било пресичано в най-тясната му част... така както и днешните огромни фериботи го пресичат в най-тясната му част от Игуменица, покрай Керкира до Бари или Бриндизи. В античността това разстояние от Керкира до Велика Елада се е изминавало най-малко за две седмици, но по-често за два месеца, а днес феритата го вземат за около 9 часа.





Тук Николай ме е снимал със своя телефон как снимам с моя телефон.

И на четирите поста на тази блогова тетралогия за Закинт и Кефалония има снимки правени и с двата телефона, но и с фотоапарата - както от него, така и от мен.

Wednesday, September 7, 2011

из владенията на Одисей, но този път в Кефалония


От Закинт до Сама, както Омир нарича острова, или Кефаления, както го нарича Херодот, днес за елините - Кефалоня, се пътува с ферибот от малкото пристанище Агиос Николаос, сиреч Свети Николай.

Според една версия, островът носи името на героя Кефал, който е дядо на Лаерт - бащата на Одисей.




Според друга етимология, името на острова е дошло от факта, че това е най-обширният, буквално "главният", "оглавяващият" по размери сред всички, всъщност стотици йонийски острови, островчета и островченца, като множеството му малки или по-дълбоки пристанищни заливи, го е направило един от обитаемите 15 йонийски острова от най-дълбока древност.





Малкото пристанище Песада е за по-малките ферита, които идват от Закинт.




Тръгваме с автобус с една голяма група полски туристи и този път за разнообразие изслушваме на полски най-важното от историята на острова, докато пътуваме към първата спирка от маршрута на еднодневната ни екскурзия.

Кефалоня в миналото е била стратегически много важна поради ключовата си позиция, обширната си площ и планинския си релеф с брегове, непристъпни в по-голямата си част.

Нейните обитатели са я отстъпвали през вековете и хилядолетията на различни завоеватели, но само след много тежки кръвопролития.
Както и на Закинт, а и по всички важни седем йонийски острова, най-значими са следите и днес от венецианското управление.
В политически и социален аспект то се изразявало в налагането на стриктно класово, почти кастово разделение на обитателите, като само родените в аристократичните семейства имали право да управляват и множество други привилегии; те били записвани в специална номенклатурна книга - Libro d'oro, Златната книга.
Почти три века (от 1500 до 1797) продължило владението на венецианците, а после за съвсем кратко или по-дълго са се сменяли нови и нови владетели.
Някои от тях са били посрещнати всъщност много радушно, а не като окупатори и това се отнася най-вече за французите-републиканци, които малко след голямата френска революция управлявали за две години и разбира се, демонстративно изгорили Златната книга на централния площад в Аргостоли.
После следва една любопитна руско-турска интервенция и съвместно руско-турско управление; после се създава Републиката на Седемте йонийски острова (1800-1807), в която столицата е в Керкира; после - нова двегодишна окупация от французи-монархисти; после - британско управление до 1864 г.

От 1864 досега йонийските острови са вече отново елински.

И през ХХ век е имало войни и кръвопролития, като последните от тях са били през Втората световна война, когато не само местните жители са се сражавали срещу окупаторите, но и в края на войната довчерашните съюзници влезли в тежки боеве помежду си. Хитлеристките войски избили няколко хиляди италиански войници и офицери, които отказали доброволно да им отстъпят острова след падането на режима на Мусолини...




И на Кефалония, както и на Закинт, и Итака, земетресението от 1953 г. донася опустошение и разрушения, но след това всичко се съгражда отново.


Покровител на острова е свети Герасим Нотарас (1509-1575) и първото ни посещение беше в манастира, основан от него.



В двора на църквата към манастира има гигантски платан, посаден от него.
Той не само водил във вярата местните хора със светостта на живота и духовния си пример, но се прочул и с огромната си енергия в различни практически измерения - настоявал неговите енориаши и дървета да садят, и с напояване да се занимават, и питейна вода откривал, но най-вече настоявал на доброто образование както на момчетата, така и на всички момичета, и създал огромна за онова време библиотека в женския манастир.




След това посетихме пещерата Дрогарати, но в нея не правих снимки на сталактити и сталагмити, защото беше забранено. Това, което се вижда тук, е куполът-надвес над друга прочута пещера - пещерата със сладководно-соленоводното езеро Мелисани,...




... но за нея по-подробно ще разкажа със снимки някой от следващите дни.





Почти от всяка точка на източната част на Кефалония се вижда Итака, която е отсреща, на няколко километра.





Кефалония е много по-планинска, с много по-малко плажове, курорти и хотели от Закинт, но за по-слабото развитие на туризма както на Итака, така и на Кефалония има и други обяснения. Просто техните жители не искат да ги презастрояват и комерсиализират, не искат да допуснат прекомерно оживление и стълпотворение на туристи, каквото има в някои от курортите на Закинт.




Известният плаж Мирто, но до него се достига по едно тясно шосе-серпентина.




В близост до Аргостоли има по-обширни заливи и плажове.





По хълмовете на Кефалония се отглеждат всякакви дървета, цветя и билки. В по-ниските части, разбира се, маслини и цитруси, а по по-високите - други широколистни. Сред билките и тревите най-много била мащерката, а медът от мащерка бил една от емблемите на острова, най-харесваният мед в Гърция.




Не съм сигурна дали тази снимка е точно на най-високия връх, но все пак да напиша, че планината Енос е висока 1 628 метра.




Хълмовете често стръмно се спускат в морето.




Главният град на острова е Аргостоли и е разположен много удобно в един дълбок залив.




Най-поразителното, което видяхме в Аргостоли, беше тази гигантска черупка от гигантска мида.
Не бива да ни учудва, че по островите от владенията на Одисей има такива. Малко по на юг от Закинт се намира най-голямата дълбочина в Средиземно море - почти 4 500 метра. Огромна дълбочина - огромни миди.
Явно от такива гигантски миди и прочие подобни огромни черупчести са се образували и толкова впечатляващите скали с черупчести наслоения на Закинт - като надвеса на плажа на корабокруширалия кораб в Закинт с тюркоазено-кобалтовото синьо в него.



Алеята за разходки около пристанището на Аргостоли.



Отплаваме към Агиос Николаос на Закинт.