тетралогията за добродетелите на владетеля

Още от началото на 90-те години на миналия век, когато се върна от следването в Берлин с диплома за магистър по класическа филология, колегата Анастас Герджиков се посвети на преподаване на римска култура и литература в Катедрата по класическа филология във ФКНФ на СУ, но също така и на изследване на европейската
практическа философия в нейните два основни аспекта - политическа и етическа философия.

Освен че направи образцов превод с бележки, индекси и коментар на Аристотеловата Политика, Анастас Герджиков се посвети и на още един важен проблем в етико-политическата теория и литературознанието - проблемът за добродетелите на владетеля и респективно, на всеки човек, управляващ и упражняващ власт над голяма група подчинени нему хора.
Какви са качествата на душата и характера, които трябва да притежава той, не само за да върши своята мисия, ако властта му се е паднала по рождение и предопределение, или ако е вид отговорна работа и политически дълг, ако е избран или посочен за нея от равностойни по произход хора?
Как трябва да управлява един владетел, не само за да има успех в своето управление - както за себе си, така и за управляваните от него, и за града, града-държава или държавата, на която е начело?

Как да управлява държавата и нейните хора, и развиването на кои добродетели е най-потребно за него, така че да бъде не само успешен владетел, но и добър и добродетелен човек?

Или с други думи, кои са тези специфични добродетели, които са необходими на управляващия и коя от тях е най-важна?

Всеки човек трябва да бъде добродетелен, не само за да живее добре тук, в този живот, но и заради други важни неща. Тези важни неща в повече и освен добрия живот тук и сега са различни за античните, за юдейските автори на старозаветни текстове и за християнските автори от ранното и зрялото средновековие.

Едно от тях и може би най-важното за античните езически мислители е: докато управляваш, да съумееш да останеш човек, да запазиш човешкото в себе си и да съхраниш човешката си природа.

В европейската антична литература има отлично познати места, които представят това.

Първото от тях е описаното от Херодот. Да речем, рухването на Ксеркс.
Точно когато тръгвал на поход срещу Елада с огромна петмилионна армия, вместо да се
самозабрави и да си въобрази победата, Ксеркс избухнал в плач пред своите най-близки и така съхранил човешкото в себе си.
Съвършено точно предусетил, че след една година може да не остане почти нищо от тази огромна империя и войска.
Втората линия - не само на упадък на човека, който има власт, но и изобщо на разпад на човешката природа и на изпадане от човешкото, е очертана пак от Херодот, особено в историята на Камбиз, но и от Платон.
Защото, както пише Платон в Държавата, владетелят, който разполага с огромна власт, не само се превръща в тиранин, а просто изобщо престава да бъде човек.
Владетелят-тиранин се превръща от човек в звяр.

На владетелските добродетели и владетелската етика и политика, Анастас Герджиков посвети четири книги.

Наскоро забелязах, че все още не съм разказвала за тях и не съм ги показвала тук,в блога, но днес най-после компенсирам тази липса.

Първата книга, която виждате по-горе, представи неговата докторска дисертация.
Излезе в Университетското издателство през 2004 година и е
Clementia. Образът на принцепса в римската литература и идеологията на ранния принципат.
Със следващите си книги той не само измина необходимия път на досадното придобиване на степени и звания, което притиска академичното битие, но и създаде една наистина
значима изследователска тетралогия по проблеми не етиката и политиката, които са повече от актуални и днес, тук и сега.

Изследователската тетралогия, която той сътвори през последните десет години, е посветена на жанра speculum principis, speculum regis, speculum regale.
Както авторът посочва в увода към тази първа книга, която виждате по-горе,

"...корените на жанра са източни - дидактически произведения, съдържащи съвети към владетеля, са разпространени в Индия, Китай, Месопотамия, Египет, арабския свят. Виждаме ги и в Стария завет.
В Рим по-голямо влияние оказват гръцките автори - Платон, Ксенофонт, Изократ, Аристотел, елинистическите панегирици и литературата за Александър Велики. Макар че малко от произведенията на римската литература са типични представители на жанра, много автори като Цицерон изграждат образа на идеалния владетел в произведения от други жанрове. Този идеал се дооформя под влиянието на християнството в късната античност и оттам става водещ в политическата литература на Средновековието.
Както в Западна Европа, така и във Византия (а оттам и в славянския свят) представителите на жанра са многобройни. Само през ІХ и Х в. и дори само в част от Западна Европа те са няколкостотин..." (с.7)

И така, тетралогията на Анастас Герджиков започна с анализ на произведението на Сенека De clementia, като чрез това първо изследване читателите бяхме убедени, че
измежду типично владетелските добродетели най-главна е снизходителността.
Clementia est iustissimum. Снизходителността е най-справедливото.

Самият текст-послание на Сенека до Нерон, може да бъде прочетен в едно луксозно издадено томче и много увличащ превод на Петя Стоянова в изданието

Луций Аней Сенека. За благодеянията. За снизходителността.
С., 2001, изд. РИВА.





Втората част от тетралогията бе публикувана през 2007 г. в изд. Изток-Запад и е

Качествата на императора според корпуса на латинските панегирици

В нея продължава изследването на етикополитическите проблеми
за общочовешките и владетелските добродетели, като при това в нея са проучени няколко представителни реторически съчинения - похвални речи, включени в сборника Panegyrici Latini.
Както е написано от автора в увода,
панегиристите съчетават церемониалната функция на похвалната реч
с идеологическото обосноваване на властта на императора и с обвързване на тази обосновка с изисквания към verus princeps. На вечно актуалния въпрос, кой от претендентите е легитимен император и кой узурпатор, панегиристите отговарят двояко - произходът е важен, но е важен и начинът на управление - истинският император управлява в полза на поданиците, въздържа се от произвол и гарантира сигурност и благоденствие на държавата и народа.

От гледна точка на етическата теория за добродетелите втората част на тетралогията на Анастас Герджиков е ценна с осветляването на класическите елински добродетели - според Платон, Ксенофонт и Аристотел - които се вграждат в имперската етика.
Отново се мисли за изключителната важност на мъдростта, умереността, смелостта, справедливостта и благочестивостта, благородството и великодушието.

Повечето от авторите на анализираните панегирици са анонимни и това е един любопитен въпрос: защо ли един автор на панегирик избира да остане неизвестен за читателите от неговото и следващите поколения?





Третата и четвъртата част на тетралогията са посветени на възстановяване и промисляне на историята на жанра огледало на владетеля - от античността до края на средновековието.

В третата книга от поредицата за владетелските добродетели, озаглавена Възникване и развитие на жанра  Speculum regale в античността и ранното Средновековие, ИК Кармен, 2005, колегата Герджиков обмисля значението на основни автори - в античността и средновековието до Каролингската епоха.

Архаиката, класиката и елинистическата епоха; философията в Рим и късноантичната гръкоезична литература; юдейската традиция и Новия Завет; отците на църквата и избрани писма на първите папи; както и огромен брой съчинения около царуванията на
Меровингско-франкските крале, владетели на вестготите и келтите ...
целият този огромен текстови корпус е показан и промислен, като е представен стегнато и лаконично - с най-представителните автори за жанра, с най-важните им текстове и най-категоричните твърдения в тях.





Последното изследване от тетралогията е Развитие на жанра Speculum regaleпрез XII и XIII век, отново издание на "Кармен 2005". То е най-кратко като обем, но само привидно - може би защото е издадено с най-дребен шрифт, който на места уморява окото на читателя и затруднява малко съсредоточеното четене.

То е посветено вече на един по-обозрим текстови свод - английските, френските и схоластическите "огледала".
Е, наистина, всички те са писани на латински. Разделението им на английски, френски и схоластически от гледна точка на езика, на който са написани, е донякъде условно, но все пак по някакъв начин те са повлияли по-късно върху националните чисто литературни и политически съчинения, написани на съответните езици.

В първата група са представени Джон от Солзбъри с неговия прочут "Поликратикус" и Джералд Камбрийски; във втората група автори са анализирани Венсан от Бове и Гийом Перо, а от схоластиците - разбира се, Тома Аквински и Егидий Римски.

Обобщението, с което завършва тетралогията, за всички тези общи места, които свързват толкова много автори от Омир до Егидий Римски, може нагледно да ги представи и заяви така:

- всички тези места от по-големи текстове, в които има обръщение към властник и владетел, но особено несъмнените представители на жанра имат дидактическа насоченост;

- всички те подчертават в моралните си съвети, че управникът трябва да управлява както с общите за всички хора добродетели, така и с типични само за владетеля качества;

- най-необходимото от всичко е постигането на справедливо управление;

- общото питане за същността на справедливото управление;

- питанията и споровете за добродетелите, чрез които може да се осъществи справедливото;

- непрекъснатото предупреждаване за нравствения срив на тиранина и за пороците и поведението, които характеризират тираничното управление;

- поставянето на проблема за отношението между владетеля и Бога, и между светския владетел и духовната власт;

- и накрая най-важният, но не и по значение топос: необходимостта от коректив на формалната справедливост, за да се изпълни абсолютната.