Sunday, February 26, 2012

премиерата на новата стихосбирка на ВБВ


Премиерата на новата стихосбирка на ВБВ беше преди няколко седмици, в студената вечер на първия февруарски ден.
За ВБВ като поет-словосъздател и творец-експериментатор имат значение звуците, думите, буквите, но и числата. Особено важно за него е било книгата    Ще:  да бъде публикувана през 2011 г., точно десет години след първата  Е:то, издадена от "Литературенъ вестникъ". 
Имал е късмет. Издателство ЖАНЕТ 45 сбъдна мечтата му този път, а премиерата беше на първия ден на втория месец на 2012 г. в университетското пространство за поезия, театър и изкуства. 
Оформлението и фотографиите са на Яна Лозева.
Премиерата започна с въведение на Миглена Николчина, която освен, че е редактор на тази книга, е и един от първите литературни критици, открили експериментаторския поетичен талант на ВБВ. С неподражаемия си контраалтов глас тя разказа за откриването на този необичаен поет преди години в конкурс на "Литературен вестник".




Основното словообразуващо и пораждащо лоно на неподражаемата поезия на ВБВ в тази стихосбирка е звук от две съгласни и буквата Щ.

Стихосбирката е шокираща с необичайността и новаторските си експерименти, и все пак в нея
има и нещо кротко, отдавна опитомено от творците на словото.
Всеки, който е чел Платоновия "Кратил", познава стихията на философската поезия там. Единият от участниците в този диалог се присмива на прозаичните хипотези за произхода на езика, като напротив, опива се от думите и от техния божествен Ономатет.
От божествения Словосъздател, който пръв открил, че всеки звук създава битие и така подарил на хората думите, в които нищо не е случайно - нито фонетично, нито фонологично, а всяка сричка, всеки звук и всеки дифтонг, всеки консонант и изобщо всичко, което звучи като произнасяно, разкрива битието в битието. 

ВБВ е такъв поетичен демиург-ономатет.
Неговата словотворческа поезия създава.
Прогласява.
Разтърсва и изговаря
щ
ще
щения
общения
обобщения.





Словото е звук, двузвучие, тризвучие, сричка и дума.
Но и графика, чертеж, черта, идеограма, знак.
И от всички негови фонетични и графични превъплъщения и метаморфози поетът-демиург-ономатет създава поетична творба. 
Като стихотворението Псевдолабиринт, което авторът представя на тази снимка.
И да, никакви метафори! В една поетична творба може да има всичко, но не и метафори.

Но нека най-после да цитирам едно негово стихотворение точно от тази стихосбирка, което много ми хареса.

Казва се 
Две мъжки приказки

Мъжете винаги искат.
: да бъдат главни герои - да висят със
страшна сила към Земята. Затова играят
карти, пият спирт и разказват мръсни вицове.
И всеки един има война в задния си джоб.
Изневяра в панталона.
И детство пълно с пирати.

             Ала няма филми за толкова герои,
             нито режисьори, които да им вярват.

И на - нямото кино се пренася 
по строежите и масите.
Защото каквото и да кажеш - все едно
не си го казал.
И за целия живот - ни една
запомняща се реплика.

Затова мъжете стоят уморени по гарите
и чакат да ги викнат на фронта.
Мъжете пеят с гърло под масите
и чакат да ги приберат за бунта.
Мъжете стоят
и чакат със страшна сила...

             Ала всъщност няма герои за толкова филми,
              нито режисьори, които да си вярват.

... и ни една запомняща се реплика,
освен последната:
"Такъв е животът".


Всеки оригинален творец има своите пророчески страхове.
Страхове от бъдещето.
Страхът на ВБВ е от цифрите, които побеждават и може в някой страховит бъдещ момент да
унищожат числата.
На този страх е посветено стихотворението, което виждате на снимката.

А да не забравяме също, че числата много дълго време в историята на човечеството и от най-древните и най-мъдри народи, са били представяни само чрез букви и то чрез букви с най-красиви имена.

***

Завършвам с най-вкусното стихотворение от стихосбирката на ВБВ.

Югоизток

... А сутрин имаше много ананас, имаше орехи в сочните ябълки,
канела в греяното вино
и дълги листа тютюн в нашия чай от лешници и лек анасон.
На обяд турунджавия мед от портокалите
се стичаше в сочни смокини
и ние пушехме сандалово дърво
с капки гъсто борово мляко.
На свечеряване слагахме червените грейпфрути
в кани с горещ карамел
и лягахме
край зелените лимони на нощта,
пиехме от тях дълги глътки ягодова сметана
с цариградски бадеми
и сочен тишпиштил.
А сред уханието на лененото семе и
едрите маслини,
големите нощни стафиди
се топяха
в устите ни
като арменско бяло сладко
преди да съмне джинджифилът...

Friday, February 24, 2012

за класическото образование у нас


 Довечера, 24 февруари, от 18.15 часа в аудитория 165 на Ректората, Централно крило, V етаж, започва нов интердисциплинарен


Избираем курс

“Класическо образование и идея за класическа древност в България”


Образователно-квалификациона степен: магистърска и бакалавърска
Семестър по учебен план: по избор (летен, 2011-2012)
Общ хорариум: 30 часа лекции

Анотация на курса:

Курсът е съсредоточен върху състоянието на университетското класическо образование през времето от края на 80-те години на ХІХ в. до края на 40-те на ХХ в.  Обръща се внимание на основните насоки в изследванията, преподаването и преводите от класическите езици; на интереса към античността в средите на интелигенцията; на начините за представяне и обсъждане на античното наследство. Прави се опит да се посочат различните отношения и концептуални подходи към античността; кои от тях доминират сред специалистите и интелигенцията, и защо; кои са причините за смяна на доминиращите подходи.   
Прави се преглед на източниците за такова проучване – научни трудове, преводи, популярни публикации, мемоари.   


Тематичен план:

  1. Отношение към класическата древност през Възраждането. Възможности за образование, преводи и изследвания.
  2. Поставяне на основите на класическото образование след Освобождението. Чужденци-античници в България. Гимназиалното образование.
  3. Университетски курсове от основаването на СУ до началото на второто десетилетие на ХХ в.
  4. Класическото образование между двете войни. Положението в СУ.
  5. Преводите от класически езици до началото на 40-те
  6. Интелигенцията и нейният интерес към античността. Популяризиране на античното наследство. Дейността на Ал. Балабанов.
  7. Списание “Прометей” – замисъл, теми и автори.
  8. Перспективите пред класическото образование през втората половина на 40-те години
  9. Източници за проучване на предмета.


Водещ: доц. д-р Николай Гочев

Със специалното участие и на д-р Камелия Спасова, гл.ас.д-р Невена Панова и други гост-преподаватели по някои от темите.



Основна библиография:


Ангелов, Д. Спомени. “Парадигма”, 2004 

Арнаудов, М. История на Софийския Университет „Св. Климент Охридски” през първото му полустолетие 1888-1939.

Балабанов, Ал. Студии, статии, пътеписи, писма. “БП”, 1978

Бешевлиев, В. Погледъ върху историята на класическите студии въ нашите земи. Сп. “Прометей”, год. ІІІ, кн. VІ. 1939

Богданов, Б. Класическото образование в България. Сп. “Прометей”, 1, 1999; също в: Университетът – особен свят на свобода. НБУ, 2006

Боров, Т., Сестримски, И. съст. Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986

Василев, В. Пантеисти и маниаци. “Захарий Стоянов“, 2008

Велков, В.  Специалността Класическа филология 1946-1950. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988

Венедиков, Ив. Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. “Христо Ботев”, 1993

Георгов, Ив. Алманах на СУ, 1888-1928. С., 1929

Геров, Б.  Из историята на класическото образование в България от Освобождението до днес (учебници и преводи лат. ез.). “Прометей”, 1940

Дечев, Д. Развой на класическата филология. ГСУ, 1922

Зелински, Т. Античният свят и ние. С., 1920

Михайлов, Г. Проф. Ал. Балабанов. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988

Николова, А., съст. Преводна рецепция на европейските литератури в България. Класическа литература. БАН, 2002

Ничев, Ал. Методологически въпроси в областта на античната литература. Сп. “Септември”, май 1950

Тъпкова-Заимова, В. Класическото образование преди, по време и след епохата на социализма. Интервю на Зоя Христова-Димитрова, взето през декември 2007 - http://kkf.proclassics.org/history02.php 

Сп. “Прометей”, 1937-1943

Saturday, February 11, 2012

две дипломни работи по антична философия и етика

     





  Тази седмица сутрин по прозорците винаги имаше ледени цветя.


В началото на седмицата, в понеделник, 6 февруари, две колеги защитиха дипломни работи по антична философия.

       Снежанка Рибарска защити дипломна работа на тема "Дискурсът за съдбата в етиката на Сенека" в катедрата по Логика, етика и естетика, а Диана Цветкова се дипломира също като бакалавър в катедрата по История на философията с работата "Влияние и място на философията за психологическото познание. Четири исторически примера".

      По антична философия се пишат и защитават много малко работи. 
      През предишните пет години нито една.
      Последната дипломна работа в катедрата по История на философията, беше на Цена Желязкова, която през 2006 г. стана бакалавър със своя анализ на онтологията на Аристотел в "За възникването и загиването".
      Една година преди нея Мария Николова представи епохалното съчинение за "Математическите проблеми в диалозите "Тимей", "Теетет" и "Менон". Една част от него стана ценен послеслов на изданието Аристотел. За небето. За възникването и загиването.

      Но като цяло работите по антична философия са малко в тази катедра.
      Тези дни разгледах документите за професурата на колегата Иван Камбуров на сайта на факултета и прочетох там, че откакто е започнал да преподава източна философия, е бил научен ръководител на над 90 дипломни работи!

      А откакто аз започнах своята аспирантура (както се казваше тогава на докторантурата) през януари 1988 г., в катедрата са защитени само 11 дипломни работи по антична философия.
     
     Диана Цветкова беше 11 дипломантка. За нея самата това е трета диплома, защото тя е станала последователно бакалавър, а после и магистър по психология. Въпреки огромните трудности, които всеки ден трябва да преодолява в борба с немощното си тяло.

      Много е трудно заниманието с антична философия. 
      Много малко хора се престрашават да тръгнат по този трънлив път.

     От пет години и нито един кандидат не се е престрашил да се яви на докторантски конкурс, а кандидатите за единственото докторантско място по източна философия пак бяха пет.