премиерата на новата стихосбирка на ВБВ

 

Премиерата на новата стихосбирка на ВБВ беше преди няколко седмици, в студената вечер на първия февруарски ден.

За ВБВ като поет-словосъздател и творец-експериментатор имат значение звуците, думите, буквите, но и числата. Особено важно за него е било книгата    Ще:  да бъде публикувана през 2011 г., точно десет години след първата  Е:то, издадена от "Литературенъ вестникъ". 

Имал е късмет. Издателство ЖАНЕТ 45 сбъдна мечтата му този път, а премиерата беше на първия ден на втория месец на 2012 г. в университетското пространство за поезия, театър и изкуства. 

Оформлението и фотографиите са на Яна Лозева.

Премиерата започна с въведение на Миглена Николчина, която освен, че е редактор на тази книга, е и един от първите литературни критици, открили експериментаторския поетичен талант на ВБВ. С неподражаемия си контраалтов глас тя разказа за откриването на този необичаен поет преди години в конкурс на "Литературен вестник".

Основното словообразуващо и пораждащо лоно на неподражаемата поезия на ВБВ в тази стихосбирка е звук от две съгласни и буквата Щ.

Стихосбирката е шокираща с необичайността и новаторските си експерименти, и все пак в нея
има и нещо кротко, отдавна опитомено от творците на словото.
Всеки, който е чел Платоновия "Кратил", познава стихията на философската поезия там. Единият от участниците в този диалог се присмива на прозаичните хипотези за произхода на езика, като напротив, опива се от думите и от техния божествен Ономатет.
От божествения Словосъздател, който пръв открил, че всеки звук създава битие и така подарил на хората думите, в които нищо не е случайно - нито фонетично, нито фонологично, а всяка сричка, всеки звук и всеки дифтонг, всеки консонант и изобщо всичко, което звучи като произнасяно, разкрива битието в битието. 

ВБВ е такъв поетичен демиург-ономатет.
Неговата словотворческа поезия създава.
Прогласява.
Разтърсва и изговаря

щ

ще

щения

общения

обобщения.

Словото е звук, двузвучие, тризвучие, сричка и дума.

Но и графика, чертеж, черта, идеограма, знак.

И от всички негови фонетични и графични превъплъщения и метаморфози поетът-демиург-ономатет създава поетична творба. 

Като стихотворението Псевдолабиринт, което авторът представя на тази снимка.
И да, никакви метафори! В една поетична творба може да има всичко, но не и метафори.

Но нека най-после да цитирам едно негово стихотворение точно от тази стихосбирка, което много ми хареса.

Казва се 

Две мъжки приказки

Мъжете винаги искат.

: да бъдат главни герои - да висят със

страшна сила към Земята. Затова играят

карти, пият спирт и разказват мръсни вицове.

И всеки един има война в задния си джоб.

Изневяра в панталона.

И детство пълно с пирати.

             Ала няма филми за толкова герои,

             нито режисьори, които да им вярват.

И на - нямото кино се пренася 

по строежите и масите.

Защото каквото и да кажеш - все едно

не си го казал.

И за целия живот - ни една

запомняща се реплика.

Затова мъжете стоят уморени по гарите

и чакат да ги викнат на фронта.

Мъжете пеят с гърло под масите
и чакат да ги приберат за бунта.
Мъжете стоят
и чакат със страшна сила...

             Ала всъщност няма герои за толкова филми,
              нито режисьори, които да си вярват.

... и ни една запомняща се реплика,
освен последната:
"Такъв е животът".

Всеки оригинален творец има своите пророчески страхове.
Страхове от бъдещето.
Страхът на ВБВ е от цифрите, които побеждават и може в някой страховит бъдещ момент да
унищожат числата.
На този страх е посветено стихотворението, което виждате на снимката.

А да не забравяме също, че числата много дълго време в историята на човечеството и от най-древните и най-мъдри народи, са били представяни само чрез букви и то чрез букви с най-красиви имена.

***

Завършвам с най-вкусното стихотворение от стихосбирката на ВБВ.

Югоизток

... А сутрин имаше много ананас, имаше орехи в сочните ябълки,

канела в греяното вино

и дълги листа тютюн в нашия чай от лешници и лек анасон.

На обяд турунджавия мед от портокалите

се стичаше в сочни смокини

и ние пушехме сандалово дърво

с капки гъсто борово мляко.

На свечеряване слагахме червените грейпфрути

в кани с горещ карамел

и лягахме

край зелените лимони на нощта,

пиехме от тях дълги глътки ягодова сметана

с цариградски бадеми

и сочен тишпиштил.

А сред уханието на лененото семе и

едрите маслини,

големите нощни стафиди

се топяха

в устите ни

като арменско бяло сладко

преди да съмне джинджифилът...