Thursday, July 3, 2014

обръщение при подписването на договора





ОБРЪЩЕНИЕ
при подписване на договора за дигиталния архив

Ваши Високопреосвещенства,
Уважаеми г-н Ректор,
Уважаеми г-да преподаватели и учени,


      Бих искал първо да ви поздравя с вчерашния и днешния празник на светите апостоли, който свидетелства за едно от великите чудеса на християнството. Макар повечето от тях да бяха прости и неуки рибари, те заляха света със светлината на Христовата вяра. В днешния ден тук са събрани предимно учени хора и по повод на събитие, което мисля, че за всички е радостно и което по някакъв начин се явява продължение на дейността на онези неуки апостоли, но в контекста и със средствата на съвременния свят. В този ред от мисли бих искал да се спра върху две основни теми – първо, историята на възникването и узряването на идеята за създаване на манастирски дигитален архив в Университета; и второ, какъв е за нас смисълът от този дигитален архив.

I.

     1.През 2009 г. няколко отци от Манастира, начело с дядо Игумена, посетихме библиотеката на Хилендар, за да видим как нашите съседи стопанисват книжното си богатство. Тръгнахме си оттам силно впечатлени от извършената от тях работа по каталогизацията, архивирането и дигитализацията на книжния им фонд. Така се зароди идеята, че и ние можем да започнем подобна работа за по-доброто съхраняване и изучаване на нашия собствен. В същия този момент учени от катедрата по Кирило-методиевистика, съвършено непознати нам, решават да се обърнат чрез общи познати към нашия манастир с молба да им бъде разрешено да заснемат ръкописите му и да използват някои от тях в научната си работа. Всяка от страните беше общо взето в почти пълно неведение за това, какво представлява другата страна, но в края на краищата срещата се осъществи – с посредничеството и препоръките на нашия постоянен консултант проф. Климентина Иванова и на о. Козма Поповски. Решихме да започнем с дигитализацията на славянските ръкописи, като най-пряко свързани с манастирската и въобще българската история, които бяха и непосредственият предмет на научна дейност на нашите нововъзникнали сътрудници. Първите 28 ръкописа бяха заснети през юни 2010 г. Днес вече цялата славянска сбирка е дигитализирана, имайки предвид, че в процеса на цялостно преустройство на библиотеката бяха намерени над двеста неизвестни славянски ръкописа извън вече каталогизираните от Кодов, Райков и Кожухаров 286, както и около 120 музикални славянски ръкописа. Предстои ни заснемането на гръцките ръкописи, които са над двеста, както и на огромния комплекс от архиви, който е почти изцяло неизучен.

    2. Досега нашите учени-дигитализатори са идвали близо 20 пъти с цел фотографиране на ръкописи и архивни документи. През всеки от едноседмичните им престои разговаряхме и обсъждахме много теми от общ интерес, което вярвам, че е принесло взаимна полза. Запознахме се и с някаква част от научната литература върху (най-общо казано)
старобългаристичната проблематика. Това разшири нашия кръгозор, защото видяхме с какви езикови проблеми са се сблъсквали светите създатели и продължители на нашата духовна култура, какъв е бил историческият контекст, в който са превеждали или сътворявали онова, което днес ние пеем и четем в храма, или аскетическите и богословски творения, които изучаваме за своя духовна полза и за придобиване на просветен разум. Мисля, че и за нашите учени сътрудници ползата беше значителна, само че погледната от обратната страна.Т.е. те видяха вплетени в тъканта на манастирския живот форми и практики, за които дотогава само бяха чели или чували.

     Идеята за създаване на дигиталния център всъщност се роди в манастирското братство. Мисля, че това е съвсем естествено, защото винаги в историята манастирите са били места, които обединяват, които събират. В манастирите постоянно се отправят молитви за целия свят, монасите се молят за спасението на всички, следвайки своя Творец, Който желае „всички да се спасят и достигнат познание на истината”. В манастира се стремим да живеем с болката и тежестите на „целокупния Адам”, т.е. на цялото човечество. Затова, захващайки се с някое конкретно дело, мисълта на монаха естествено се насочва към неговите общочовешки измерения. До тази идея стигнахме, когато чухме за съществуването на т. нар. „Хилендарска стая” в Охайо, където са събрани всички хилендарски ръкописи, както и ръкописи от други сбирки. Мнозина от вас са се ползвали от гостоприемството на професорите Матеич и знаят добре за какво става дума. Разликата с нашата дигитална библиотека е тази, че манастирът ни сам взе решението за нейното създаване и положи немалко труд, докато замисълът бъде изпълнен. Тук стигаме и до втората тема, на която бих искал да се спра: какъв е за нас смисълът от цялото това начинание.

II.

    3. Споменах вече, че през изтеклите няколко години се запознахме с някаква част от най-общо казано славистическата литература. Прочетохме задълбочени изследвания, направени добросъвестно, които обогатиха цялостната ни представа за собствените ни духовни корени и за творчеството на отците на Църквата ни. Ще споделя, обаче, откровено с вас три неща, които ни правят впечатление в това, което сме прочели.

    а) Първото е фрагментарността на изследванията. Много малко са трудовете, които обхващат цялостно един проблем, една епоха, един клон от духовното и културното ни наследство. Мащабни издания, осъществявани чрез дългогодишна работа от рода на „Старобългарски речник”, и „Кирило-методиевска енциклопедия” са приятно изключение. Като цяло това не е извън общия контекст и дух на времето ни и на начина, по който съвременният човек живее и гледа към света. Само отбелязваме, че липсата на макропоглед и макроподход създава сериозни ограничения на човешкото познание.

    б) Второто нещо е изразходването на огромен интелектуален потенциал и усилия за доказването (казано накратко), че „и ний сме дали нещо на света”. Защитаваме се от колегите от други народности, които на свой ред се мъчат да докажат, че те са дали повече на света, или че те са дали това, за което ние твърдим, че е „наше” и т. н. Това води до едно политизиране на такъв дял от хуманитарната наука, който по своята природа не търпи политизация и бива неизбежно ощетен и осакатен от нея.

     в) Третото нещо е и най-деликатният момент от цялата картина. Срещаме прекрасни и добросъвестни изследвания, където е ясно, че авторът е положил истински труд и е достигнал значими резултати, написал е нещо важно и приносно. И в същото време един обикновен човек, който просто живее в Църквата, в нейния живот и култура, вижда в иначе изрядните изследвания несъобразности и грешки. Те не се дължат на ниското ниво на учения, но на това, че той няма (най-общо казано) църковна грамотност, не познава живота и реалиите на Църквата.

      4. От друга страна виждаме и констатираме със сърдечна скръб факта, че през последните няколко десетилетия в рамките на самата Българска православна църква почти няма задълбочени изследвания и разработки, основаващи се на извори. Учени духовници от ранга на Левкийски епископ Партений, архим. Атанасий Бончев, за съжаление не оставиха свои приемници. Учените занимания в богословските факултети също много малко са базирани на извори и почти нямат връзка с непосредствения църковен живот.

      И така, целият смисъл на създадения от нас с толкова труд и желание дигитален център е в това да предоставим възможност да се осъществи една среща. Среща между Църквата и науката, от която и двете страни биха могли да спечелят много. Наличието на целокупна сбирка от славянски ръкописи само по себе си е от безспорно значение за учените, работещи с извори. То им дава големи възможности и удобства за работа. Но ние се надяваме на нещо повече. Надяваме се чрез дигиталната библиотека да бъдат подети инициативи за среща между учените и просветените духовници и богослови, да се създадат интердисциплинарни курсове и семинари, в които двете страни да попълват взаимно своите липси. Уверени сме, че придобиването на по-задълбочена църковна грамотност и култура от страна на учените, ще ползва в значителна степен всички онези от тях, които се занимават със старината. Това ще допринесе за преодоляване и на трите споменати по-горе проблема. Наличието на целокупна сбирка от извори ще даде възможност за извършването на по-цялостни и комплексни изследвания. „Въцърковяването” на научната мисъл по един естествен начин би могло да доведе до освобождаването от всякакъв вид национални комплекси. Би могло да въведе учените в онзи особен „въздух”, в който собствено са създавани изучаваните от тях текстове и в който няма място за етнически разграничавания, а за единство в Христа, което преодолява последствията от Вавилонското смешение. Тогава не бихме отдавали такова значение на опитите на чуждестранните учени за „открадване” на неща от историята, които смятаме, че са „наши”. Всичко значимо в християнската култура е могло да възникне единствено по Божие вдъхновение, чрез божествено просвещение и няма смисъл да го определяме като „наше” и „чуждо”, защото то произхожда всъщност от нашия общ Отец.

     Това, което определя едно изследване като „научно”, би трябвало да бъде адекватността на изследователския подход и метод към предмета на изследване. Затова сме убедени, че предлаганото от нас църковно ограмотяване на учената общност на старобългаристите е нещо важно и необходимо. Тук, разбира се, не става въпрос за религиозен прозелитизъм и
външно налагане на нещо, което няма как да бъде наложено външно. Вярата е изцяло личен свободен акт и не може да бъде другояче. Но става въпрос за осъзнаването на факта, че културата ни до края на 18-и век е творена изключително в контекста на тази лична свободна вяра, с която е добре да се запознаем, макар и отвън, но такава каквато е всъщност, т.е. в нейната конкретна живост и божествена „плът”, а не в някакви изкривени идеологични конструкции от стари учебници, които представят християнската вяра и Църквата като списък от сухи и античовешки канони и правила. Казаното дотук, разбира се, не трябва да се разбира в императивно наклонение, а изцяло в известното от старогръцката граматика желателно наклонение (оптатив). Бих допълнил, в изцяло доброжелателно наклонение. Излагаме нашия поглед върху споменатите по-горе проблеми с надеждата, че за някого би могъл да бъде от полза. Мисля, че предлагането на един такъв поглед би било и основният принос на Зографския манастир към Българската църква и българската научна общност. Манастирът ни вече цяло хилядолетие пребивава в една разноетническа и разноезична общност, където общностнозадаващият фактор е именно Евангелието и стремежът на всички от светогорското семейство да живеят в духа на Христовото благовестие. Надяваме се това да бъде осъзнато и осмислено и дигиталният университетски филиал на манастира по същия начин да бъде напомняне и призоваване към освободена от етнически предразсъдъци хуманитарна наука, изграждана с църковна култура и грамотност.

     Тук ще се осмеля да дам и един конкретен пример за научно-църковна симбиоза – нашата съвместна работа със сътрудниците ни по дигитализацията на манастирския архив при издаването преди година и половина на критическото издание на „История славянобългарска”. Според нас имаше две основни ползи от този труд. Първата, наличието на един нов превод на оригиналния текст, който максимално се съобразява и с църковните и монашеските реалии в него. Втората, наличието на един нов поглед въобще към труда на Хилендарския монах, който казано накратко, позволява „Историята” да бъде видяна като християнска история на народа ни, с имплицитно втъкана християнска концепция за човешката история въобще и описваща битието на българския народ от неговия свещен корен (Яфетовото потомство) до неговите свещени плодове, българските светци.

     5. От друга страна предлаганата от нас среща между учената и църковната общност би донесла несъмнена полза и на Църквата ни. Крайно са ни необходими задълбочени изследвания на изворите, за да вървим към правилно и градивно обновяване на църковния живот. Отново ще дам конкретен пример. В Гръцката и Руската църква вече повече от век се изучават собствените литургически извори, чрез което се върви към компетентно изправяне на богослужебните книги и богослужебния живот на Църквата. Южнославянската ни литургическа традиция, обаче, е почти непроучена. А в днешните служебници е пълно с несъобразности, които са наследство от общобалканския литургически упадък по време на вековното чуждо владичество и които много от свещениците се заемат да „поправят” въз основа на фрагментарни знания, получени от краткотрайни посещения в други страни с по-развита литургическа практика, с което, естествено, богослужебните несъобразности се задълбочават. Това е само една от многобройните области, където е необходима компетентна и извършвана с любов работа. Други области, в които е крайно необходимо да се работи, това е химнографията – преводна и оригинална, където старобългаристиката има значителни резултати и те трябва да бъдат използвани от учения църковен елит. Такива области са агиологията, библеистиката и много още, които не е нужно да изброяваме. Църковните учени могат и трябва да се учат от старобългаристите на системен подход към проблемите, да използват целия натрупан от тях арсенал от знания и да го вложат в обновяването на църковния живот като цяло. В тази връзка само ще спомена, че по наша инициатива вече е започнато цялостно изследване на южнославянските служебници от 13 – 14-и век, с което се надяваме да бъде положено началото на по-системна работа в областта на литургиката въобще.
Ето това е накратко нашата мечта, заради която упорито работихме до днес и заради която ще продължим да работим за обогатяването на вече създадената дигитална библиотека. Идеята ни е освен Зографските, към дигиталната сбирка да бъдат прибавени и възможно най-много ръкописи от сбирките в България въобще. Вярваме също така, че ще можем постепенно да съберем и прибавим славянските ръкописи и от останалите светогорски манастири, много от които са съвсем непознати.

      Обърнахме се към ръководството на Университета, защото от самото начало започнахме работата си с университетски учени и с тяхното посредничество можахме да разговаряме свободно и конструктивно с висшата университетската администрация – с ректора, проф. Илчев и с неговия заместник доц. Кучев, както и с директорката на УБ доц. Ани Ангелова и на всички тях сме благодарни за кооперативния им подход при създаването на центъра. Бих искал да използвам възможността и да изразя благодарността ни и към директорката на НБКМ, проф. Боряна Христова за неколкократно проявеното доброжелателно отношение и подкрепа на някои манастирски проекти. Също и към бившия директор на библиотеката на БАН доц. Динчо Кръстев и неговия заместник Даниела Атанасова за помощта им при осигуряването на софтуеър за каталогизацията на манастирската библиотека. На ръководството на Фондация „Лале” с директор Мария Петкова. Благодарение на събраните от тях средства миналата година успяхме да извършим голяма част от заплануваните в библиотеката дейности, а сега те предоставят и трите компютъра за Зографската дигитална библиотека. Специални благодарности дължим на д-р Мария Кьосева, на Генчо Банев и доц. Кремен Маринов за изработването на подписвания днес договор. Накрая, но с истинска сърдечна признателност искам да изкажа благодарността ни към Димитър Пеев, Петко Петков и о. Козма Поповски, както и на присъединилия се от миналата година към снимачно-каталогизаторския екип доц. Андрей Бояджиев за техния безкористен и търпелив труд по цялостното съхраняване на книжното ни богатство.
      Още много са личностите и институциите, които се отзовават на нашите нужди и сътрудничат за осъществяването на наши проекти по съхраняване на книжното и иконното манастирско богатство и неговото издаване. На всички тях сме благодарни и се молим Господ по молитвите на свети великомъченик Георги щедро да ги възнагради за отзивчивостта им. И на всички събрани днес тук от сърце желаем плодотворна работа и постигане
на значими резултати в попрището на науката, като искрено се надяваме, че създадената днес дигитална библиотека ще ви бъде от помощ.
      Благодаря за вниманието.

       ***

      Обръщението беше представено от библиотекаря на Зографската света обител "Св. Вмчк Георги" йеродякон Атанасий (завършил специалност Философия в СУ "Св. Климент Охридски" през 1994 г.) при подписването на договора за създаването на Зографска електронна научно-изследователска библиотека в Университетската филиална библиотека Филологии на 30 юни 2014 г .

                    снимки от семейния архив: мои и на Николай Гочев от септември 2009 г.



1 comment:

Unknown said...
This comment has been removed by a blog administrator.