През 2013 г. от Светия Синод на Вселенската патриаршия бе прибавен към кръга на светците един забележителен светогорски отшелник, впоследствие болничен свещеник в Атина, сърцевед-изповедник и духовен наставник, основател на манастир и манастирски храм в чест на Преображението Господне в Милеси, недалеч от столицата на Елада - преподобният старец Порфирий Кавсокаливит, по светски Евангелос Байрактарис, роден на 7 февруари 1906 г. в село Агиос Йоанис на остров Евбея.
Миналата година, през декември 2014 г., първата година от канонизацията му и 23-тата година от кончината му на 2 декември 1991 г. в любимата му монашеска колиба в пустошта Кавсокаливия на Атон, бяха отбелязани навсякъде в православните общности на Елада.
Книгата за неговия живот и най-забележителните му размисли-проповеди-наставления и духовни завети, споделени с монахините в създадения от него манастир, за радост на българския читател е преведена и издадена на български през 2007 г. от монашеското братство на Зографската света обител в добре познатата на всички поредица.
Въведението към книгата е написано от игуменията монахиня Теоксения, от името на всички в Христа сестри от манастира, основан от него близо до Атина.
Съвсем наскоро, буквално преди два дни, дойде вестта за причисляването към кръга на светиите и на лика на стареца Паисий Светогорец. Роден е в света, по-точно в Кападокия, на 25 юли 1924 г. с името Арсений Езнепидис. След края на службата в армията и по-точно след края на Гражданската война в Елада в края на 40-те години на миналия век, стремежът му към аскетически живот и стъпването на монашеския път за служене единствено на Бога, го отвеждат първо на Света Гора, а после на Синайската планина.
Наставник, утешител, лечител, проповедник и пътеводител за нас - лутащите се в безпътица съвременни хора.
Посветил 28 години от живота си на развитието и укрепването на манастира "Свети Йоан Богослов" до село Суроти, Солунско, в който се представя в Господа на 12 юли 1994 г.
Първият том от неговите Слова. С болка и любов за съвременния човек, се появи в нашите книжарници през 2007 г.
Вторият том, Духовно пробуждане, е на разположение на интересуващите се от 2008 г.
Третият том, Духовна борба, бе публикуван през 2011 г.
Четвъртият том, озаглавен За семейния живот, е също по книжарниците от 2007 г.
И четирите тома от Слова-та на новопросиялия старец Паисий Светогорец имат предговори от игуменката монахиня Филотея, от манастира, духовно обгрижван и напътстван от него през последните 28 години на живота му.
Много хубаво е, че имаме нови православни светци и наши молитвени застъпници, които отлично приживе са опознали болките, лутанията и паденията, капаните и клопките пред душата и съвестта на съвременния човек, сиреч пред всички нас. Техните беседи и слова, размисли и напътствия, запазени от онези, които са ги слушали на живо, ще ни водят и сега, а молитвите им - дай Боже! - ще ни закрилят.
Още по-хубаво е, че можем да ги четем и на нашия език, вече от няколко години.
За съжаление, в нашето издание на тези пет тома от тази светогорска поредица, която добре познаваме, никъде не е посочено името на преводача - нито на книгата за живота и словата на преподобния Порфирий Кавсокаливит, нито на четирите тома със слова и безценни духовни дарове от новопрославения старец Паисий Светогорец. Посочено е във всяка една от тези книги, че те са оформени от отговорния редактор на поредицата иеросхимонах Василий от Зографската света обител.
Предполагам, че преводачът, който е положил толкова вдъхновен и плододатен труд, като израз на смирение и скромност не е пожелал да се прочуе с тази си работа.
И все пак, ако някой има някакви възражения или забележки към превода, към кого да се обърне? Не можем да предполагаме, че една авторска или преводна книга, само защото са съвестно и от сърце написани или преведени от монах или монахиня, не могат да бъдат критически рецензирани и обсъждани - по отношение на техния език, стил, синтаксис, словоред, словно богатство и т.н. Наскоро, например, мярнах на сайта на Православие.бг една много критична и много голяма рецензия за най-новата книга на много продуктивния отец Висарион Зографски, публикувана през 2014 г. Не мога да се изкажа, а и не искам да взема страна по същината в този спор, най-малко защото не съм чела достатъчно внимателно нито книгата на Зографския отец, нито критичния отзив за нея, на който той впоследствие отговори подробно. Но подобни дебати всъщност провокират по-голям читателски интерес и по-внимателно вчитане и в преводните, и в авторските книги.
Анонимността на преводачите е похвално смирение и завидно бягство от суетата, но то е и някаква форма на без-отговор-ност. Ако някой, не просто недоволен критик, а развълнуван коментатор иска да сподели някакви породени размишления или възникнали питания към преводача, към кого да се обърне? Кой ще отговори? Анонимността на преводача пресича пътя на обсъждането на превода.
Но това бяха размишления по принцип и изобщо.
И в петте тома, за които се споменава тук, на новопрославените наши православни светци - преподобния Порфирий Кавсокаливит и стареца Паисий Светогорец, виждаме недостижимото старание, взискателната душа и силния дух на преводача, който със съ-причастността си към духовните прозрения на преведените от него и новопросияли в светостта светогорски мъже ни помага и на нас, пребиваващите в изкушенията на света, да се приобщим поне за малко, докато ги четем, към нелесния път на истинската вяра в Христа.
Имам две малки бележки, за превода на два топонима в книгата на преподобния Порфирий Кавсокаливит: един град в Южна Африка е споменат и неговото произношение е Дърбан, а също така и името на столицата на остров Лесбос - у нас е по-популярна с името си в женски род: Митилини или Митилена, или Митилина.
Завършвам с благодарност към преводача от Зографската света обител, който ни направи съпричастни още преди време към неоценимите слова и на преподобния Порфирий Кавсокаливит, и на стареца Паисий Светогорец.
No comments:
Post a Comment