В последния брой 41-42 на "Литературен вестник", 16-31. 12. 2015 г., на с. 7 е поместен голям отзив, написан от Николай Узунов, за второто издание на третия български превод на Платоновия диалог "Пир" или "Пирът". За първи път диалогът е преведен на български от Геновева Цанкова-Петкова в средата на ХХ век; вторият превод е направен от проф. Георги Михайлов и има две издания, а третият превод, който също има вече второ издание, е на Георги Гочев.
Първият превод на Платонов диалог на български е направен през 1888 г. и е хубаво, че вече някои от диалозите имат три различни цялостни превода. Хубаво е да има и съпоставителни анализи на преводите - колкото повече преводи, толкова по-богат език, толкова по-нюансирана философска култура.
В първата колонка на отзива на Николай Узунов ми направи впечатление обобщението, което той прави по отношение на превеждането и интерпретирането на Платон и Аристотел:
"... у нас вече съществува изградена рецепция по отношение на творчеството му (за Платоновото творчество става дума - бележка моя). Напълно противоположна е например ситуацията с текстовете на Аристотел, спрямо които културата ни е все още наваксваща с преводните издания (с тази задача се е заел Иван Христов, чиято цел е цялостно издаване на Аристотеловите съчинения в двуезични томове).
Не знам дали авторът на отзива Николай Узунов има философско образование, но е очевидно, че не знае какво означава "противоположно" според Аристотел.
Ситуацията с текстовете на Аристотел, публикувани на български, не е противоположна в онзи смисъл, в който се изяснява понятието в "Метафизика", но е тревожна. Преводи има вече няколко и по-точно 16 произведения на Аристотел са изцяло преведени на български, като едно от тях има два цялостни различни превода: "Атинската държавна уредба" или "Атинската политейя", преведена още през 1904 г. от проф. Гаврил Кацаров и 90 години по-късно - от Цветана Панициду и Хари Паницидис. А и интерпретации има доста. На снимките по-горе показвам част от тях; само онези, които са ми съвсем под ръка, а догодина - живот и здраве - през ноември, по повод на 2 400-ната годишнина на Философа, се надявам да успеем да съберем и да подредим една изложба в Ректората или в Университетската библиотека, на която да се видят преводите и тълкуванията, текстовете от и книгите за Аристотел, които са издавани на български език и/или са написани от наши колеги на чужди езици. Проф. Александър Ничев, например, има две книги, публикувани на френски върху "За поетическото изкуство" и относно проблема за катарзиса, като и двете са поставени най-отпред на третата снимка по-горе, но и д-р Любомира Радоилска също вече има две книги за Аристотел, публикувани на френски и на английски език за "Никомахова етика", и за Аристотеловата етическа и поведенческа теория. Така че българското аристотелознание има какво да покаже. Включително и няколко неиздадени дисертации и солидни магистърски тези, при това не само на български език.
В края на 2015 година се наемам да направя следните две прогнози:
1. Дори и догодина по това време, в края на 2016 г., когато вече ще са приключили семинарите, конференциите, симпозиумите и изложбите в целия свят по повод на 2 400-ната годишнина от рождението на Аристотел, и след провеждането на евентуална наша университетска конференция за него през ноември, пак ще има хора, които ще твърдят, че все още няма книги от и за него на български и/или от български автори, но публикувани на чужди езици.
2. Дори и след 100 години, в края на 2115 година, все още няма да бъдат преведени и издадени всички текстове на Аристотел на български, защото:
- първо, те са много по обем; три пъти повече са от диалозите и писмата на Платон, взети заедно; биологическите работи, например, и малките естественонаучни трактатчета са три пъти по-големи по обем от шестте логически трактата в "Органона";
- второ, много са трудни за превеждане и са много трудни за редактиране; заплащането е символично, а тормозът - реален;
- трето, мераклиите за тяхното превеждане (ще) се обезкуражават, като видят как вече наличните преводи и интерпретации отново и отново биват обявявани за несъществуващи, а преводач(к)ите им получават обвинения по Наказателния кодекс;
И последно, но не и по важност. Отнасям се с огромно уважение към всичко, което прави доц. д-р Иван Христов и можете да прочетете какво написах с благодарност и признание по повод на неговата 50-та годишнина:
http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1195.pdf
Но нека да бъдем реалисти. Издаването на всички Аристотелови произведения в превод на български няма как да стане през следващите сто години. През следващите сто години може да се появят в най-добрия случай и най-много още 16 - толкова, колкото са и преведените през периода 1904 - 2015 г.
Ама и тогава пак няма да са преведени и издадени абсолютно всички на български, както впрочем те все още не са преведени и издадени абсолютно всички и на най-четените световни езици.
Така че, отрицателите, давайте го малко по-кротко с отписването на вече публикуваното.
No comments:
Post a Comment