Monday, February 15, 2016

конспект на лекцията


Атинската държавна уредба
(сп. превода на Гаврил Кацаров, публикуван от Българското Книжовно Дружество със спомоществователството на фонд „Напредък” през 1904),
или Атинската полития (според Хари Паницидис и Цветана Панициду, в изданието от 1993 г.)
Конспект на лекционното въведение на доц. д-р Димка Гочева към беседата в
Центъра за гръцки език и култура АРИСТЕА, София
12 февруари 2016 г., 19-21 часа

     Лекцията започна с въведение и завърши с обобщение: съвсем кратко представяне на двата превода на съчинението, които имаме на български език – преводът на младия по онова време учен и преподавател във Висшето училище Гаврил Кацаров и преводът на Хари Паницидис и Цветана Панициду, като беше подчертано колко благоприятно за читателите, особено за непознаващите гръцкия език, е наличието на два различни превода на нашия език. Изданието на първия превод е било направено в началото на 1904 г. по текста на оригинала, публикуван от Виламовиц-Мьолендорф, а като се има пред вид бавността на тогавашната словослагателна техника, при която буква по буква от олово е бил набиран всеки един тиражиран текст, можем да разберем горчивината на преводача, когато е научил, че вече е публикуван още един, разширен вариант на текста, пак от неговия откривател Кенион, към който са добавени още 6 глави, още 6 страници по днешния академичен стандарт. Поради това преводът на младия Гаврил Кацаров стига до 63 глава, докъдето е стигало първото издание на Кенион и подобреното разчитане на папируса от Виламовиц-Мьолендорф, а преводът на Хари Паницидис и Цветана Панициду от 1993 г. включва и останалите 6 глави – от 64 до 69, тъй като е правен по второто, разширено издание на оригинала, направено от неговия откривател Кенион. Днес за нас са особено любопитни тези последни 6 глави, защото в тях подробно са представени процедурите, стъпките и жребиите с жълъди и инициалите на личните имена за избор на съдебните заседатели и съдиите в съдилищата, както и прилагането на принципа за „случайно разпределение на делата” в деня на самото провеждане на всяко едно дело в някогашната Атина. Чрез тях гражданите ѝ са се опитвали да постигнат обективност и безпристрастност на правосъдието и правораздаването: жребият трябва да се провежда в същия ден на случването на делото, а съдии и съдебни заседатели трябва да бъдат граждани от друга част на политейята. Само при това положение съдебната власт може да бъде независима, неповлияна и точна в правоправенето и правоналагането според атинските антични разбирания. Само при това положение.

Основната част на лекцията беше кратък коментар на съчинението, като повечето от цитатите в конспекта по-долу са по превода на Паницидис и Панициду:

1 гл. Триста съдии с благороден произход се заклели… Епименид от Крит очистил града с изкупителни жертви; сравни с Диоген Лаерций за Епименид;
2 гл. раздори между благородните и демоса; пелати/крепостни и хектемори/шестичари; длъжниците, които изпадали в неплатежоспособност били заробвани заедно с децата си;робството в Елада – привиждано като естествено от всички, с изключение на някои от софистите;
3 гл. до времето на Дракон – олигархия=аристокрация=плутокрация; знатните управлявали отначало пожизнено, а после по 10 години; цар, полемарх и архонти; тесмотети – законотворци, или по-точно автори на „проектите за законите”; Ареопагът – „Конституционният съд” на древна Атина;  архонтите били избирани измежду знатните и богатите, а от тях се съставял и Ареопагът; „заради това само тази длъжност е пожизнена и до днес”;
4 гл. Законите на Дракон(т): гражданските права били дадени на онези, които могли да се снабдят с пълно въоръжение; деветте архонти и ковчежниците били избирани  измежду онези, които имали имущество не по-малко от десет мини и нямали дългове;  воинското съсловие: стратези и хипархи – избирани измежду гражданите с имущество не по-малко от сто златни мини, освободени от данък и с деца от законна съпруга, навършили 10 години; срв. с Киркегор за „субстанциалната валидност на брака и семейството в Атина; Съветът – формиран по жребий, 401 члена;
„Чрез жребий били избирани и останалите висши длъжности”; избираеми за повечето от тях били гражданите, вече навършили 30 години; един и същ човек нямал право да бъде архонт два пъти, преди всички останали, които имали право на това, да са се изредили на тази важна длъжност; „всеки гражданин, спрямо когото е била извършена несправедливост, имал право да протестира в Ареопага за нарушаването на законите”; длъжниците губели свободата си, ако не можели да върнат заема си, а земята се владеела от малцина;
5 гл. „мнозинството робувало, демосът въстанал срещу аристократите”; Солон става помирител; по произход и достойнства бил от първенците на полиса, по имущество и занятие – от средното съсловие; според него причина за гражданската война са богатите; бои се от „сребролюбието и високомерието” им.
6 гл. Солон: освобождаване на демоса; сейсахтейя; бил умерен и справедлив; и двете „партии” го намразили, защото предпочел благото и спасението на полиса;
7 гл. законите на Солон; за период от 100 години; 4 групи граждани: пентакосиомедимни – 500 мери, конници – 300 мери, зевгити – 200 медимна, и тети – могат да участват само в НС и съдилищата; „тетите не вземат никакво участие в управлението”;
8 гл. предварителен избор на 10 групи по 10 кандидата и последващ избор по жребий – с бобени зърна - на 9 архонта; ковчежниците/тамиите се избират по жребий измежду пентакосиомедимните; преди това Ареопагът назначавал за една година висшите държавни служители; Атина – разделена на 4 фили; всяка фила има 3 тритии; всяка трития – 12 навкрарии; навкрарите събират данъците и таксите; Солон учредил Съвета/Буле на 400-те – по 100 члена от всяка фила; по време на мир по- добре е никой да не се присъединява към партиите, но стигне ли се до гражданска война, обратно - всеки е длъжен да вземе страна;
9 гл. трите най-демократични мерки, предприети от Солон: забрана на заробването; правото на жалба в съда; правото на обжалване на присъда; „народът, като стане върховен съдия, добива и върховната власт в държавата” (по превода на Кацаров); неяснотите в закона за наследството и даването на право и на дъщерите да наследяват; бум на съдебните спорове; невъзможността да се постигне съвършенство посредством един общ законодателен канон и необходимостта от прилагането му; срв. с Никомахова етика, книга Епсилон – за законодателното справедливо.
10 гл. стойността на мерките, теглилките и монетите;
11 гл. Солон отпътува за Египет за 10 години; противопоставил се и на демократите, и на аристократите;
12 гл. поезията на Солон: „аз бях като граничен стълб помежду две враждуващи войски”
13 гл. години на условно безвластие – борбите са или винаги най-ожесточени за длъжността архонт; проверка на гражданските списъци;  три партии – умерени, олигарси и демократи;
14 гл. Пизистрат – от демократ става тиранин, но все пак управлява законосъобразно; изгонване на Пизистрат на шестата година от узурпирането на властта; връща се 20 години по-късно;
15 гл. 7 години след повторното овластяване Пизистрат отново е принуден да избяга; след още 11 години се връща за трети път в Атина, при това този път с войска; обезоръжава народа и става тиран;
16 гл. Третото управление на Пизистрат: „умерено и законосъобразно”, „човеколюбив, благ, снизходителен”; оземлил бедните; „тиранията на Пизистрат била като живота по времето на Кронос”;
17 гл. Пизистрат управлявал 19 години с прекъсвания-изгнания, но от началото до края на властта му – 33 г.
18 гл. Хипий и Хипарх; канят Анакреонт, Симонид и други поети; Хармодий и Аристогейтон убиват Тетал и Хипарх; доносите на Аристогейтон;
19 гл. Хипий укрепва тиранската власт със заточения и убийства;  Клеомен го сваля от власттаобщата продължителност на управлението на Пизистратидите – почти 50 г.; 33 г. управлява бащата, 17 г. – синовете му.
20 гл. Клистен напуска тайно Атина, а Клеомен прогонва от него 700 семейства и се опитва да разпусне Съвета; Клистен се връща и става простат на демоса, „понеже Алкмеонидите прогонили тираните”;
21 гл. Клистен увеличил филите от 4 на 10; Съветът – вече се състоял от 500 члена; 30 дема – квартали ; 30 демархи, сиреч кметове на райони;
22 гл. „политията станала много по-демократична”; закон за остракизма; 10 стратези – по един от всяка фила, подчинени на полемарха; остракизирането=лустрация+изгнание; всички изгонени обаче биват поканени да се върнат обратно при вестта за похода на Ксеркс и реституират конфискуваното си имущество;
23. след Персийските войни Ареопагът отново започва да доминира, тъй като на него се дължала победата в битката при Саламин; „въпреки волята на лакедемонците, атиняните си спечелили почитта на всички елини”; Аристид и Темистокъл – простати на народа; Аристид постановил съюзническите градове-държави да плащат данъци; срв. Тукидид;
24 гл. Атина доминира; деспотично третиране на съюзниците с изключение на хиосците, лесбосците и самосците; „ от митата и данъците, събирани от съюзниците, се прехранвали 20 000 мъже; имало 6 000 съдии, 1 600 стрелци, 1200 конници, 500 члена на Съвета, 500 стражи по доковете; 50 стражи на Акропола; 700 държавни служители в града и 700 извън него;
25 гл. Ареопагът доминира в продължение на 17 г.; на това слага край Ефиалт – простат на демоса по време на архонта Конон, подпомогнат от Темистокъл; част от правомощията на Ареопага биват предадени на Съвета на 500-те, на НС и на съдилищата.
26 гл. след спадането на влиянието на Ареопага: начело на аристократите застава Кимон, син на Милтиад; лошите избори на стратезите „по произход”; зевгитите биват прибавени към двете групи, от които се избират архонтите; Перикъл налага: гражданство да получават само родените от родители-граждани в самия град;
27 гл. демагог става Перикъл; още млад обвинява Кимон заради отчетите му като стратег; още повече се ограничава Ареопагът; постановил заплащане на съдиите, което станало причина длъжността съдия да стане по-„апетитна”; подкупи и корупция; Анит – стратег на Пилос станал причина за загубата на града; после бил съден, но подкупил съда и го оправдали; срв. с Апология на Сократ на Платон;
28 гл. влошаване на държавната уредба след смъртта на Перикъл; начело на аристократите застава Никий, а простат става Клеон-„подстрекателят”; после – Терамен и респ. Клеофонт, майстор на лири, който въвежда диобелията; „за Никий и Тукидид почти всички са единодушни…, но не и за Терамен… искал да покаже, че държ. уредба може да е „смесена”; срв. Тукидид;
29 гл. демокрацията бива заменена с управлението на 400-те след загубата на Пелопонеската война; пробули – първоначално 10 + още 20, навършили 40 години; и притани; „държ. приходи  да бъдат предназначени само за военни цели, всички длъжностни лица да служат без заплата по време на война, освен 9-те архонти и действащите притани… цялата политическа власт да бъде предоставяна на ония от атиняните, които са най-способни да служат на държавата със своите лични качества и със своите средства – не по-малко от 5 000 души… А от всяка фила се избират по 10 човека, навършили 40 години, които да съставят списъка на 5 000-те, щом като положат клетва при подобаващо жертвоприношение”.
30 гл. 5000-те избрали 100 души измежду тях  самите. Съставянето на проект за бъдеща „конституция” с конкретни положения в нея.
31 гл. временната „конституция” на Стоте, избрани от Петте хиляди;…
32 гл. „Съветът, избран чрез жребий с бобени зърна, трябвало да започне работа на 14-и Скирофорион… така била установена олигархията по време на архонта Калий, точно сто години след свалянето на тираните, като най-дейна роля изиграли Пизандър, Антифонт и Терамен, мъже от знатен произход, които се отличавали с ум и разсъдителност… петте хиляди били избрани само на думи, а всъщност Четиристотинте заедно с десет автократори се настанили в сградата на Съвета” и узурпирали властта в полиса.
33 гл. управлението на Четиристотинте продължило около четири месеца; военна загуба води до разпускането им; главна роля за това изиграли Аристократ и Терамен, които не били съгласни с техните действия, понеже вършели всичко самостоятелно, без да се съобразяват с Петте хиляди;
34 гл. демосът скоро отхвърлил това управление; съд за предишните управляващи: всички десет стратези; атиняните не приемат предложения мирен договор, претърпяват ново военно поражение и падат под властта на Лизандър и Тридесетте; „Лизандър се присъединил към олигарсите и демосът, уплашен, бил принуден да гласува за тях”.
35 гл. Тридесетте тирани: от привидно законосъобразно управление към беззаконие, убийства и терор; „погубили не по-малко от 1 500 души”.
36 гл. търсене на компромис между Тридесетте и Терамен; „избрали три хиляди души от гражданството, на които уж щели да предоставят правото да участват в управлението”;
37 гл.  Тридесетте внесли в Съвета два закона, които да бъдат гласувани с вдигане на ръка: 1. Правото да убиват всеки гражданин, невключен в списъка на 3000; 2. Забранявал в управлението да участват гражданите, които се борели против 400-те, учредителите на предишната олигархия; след убийството на Терамен били обезоръжени всички, невключени в „номенклатурата” на 3 000-те избрани.
38 гл. свалянето на Тридесетте; първи Десет управляващи, последвани от още нови Десет; край на войната и мир по времето на Павзаний, цар на Лакедемонците;
39 гл. време за прошка и помирение при архонта Евклид; текстът на примирието; разделяне на предишните врагове – едните да се заселят в Елевзина, другите да останат да живеят в Атина;
40 гл. отказ от възмездие за извършените в миналото престъпления;
41 гл. исторически преглед-изброяване на 11-те държавни уредби: 1. Йон – четири фили и царе на филите; 2. При Тезей – управление почти като царското; Драконовите закони; 3. Солон; 4. Пизистрат и синовете му; 5. Клистен; 6. Ареопагът управлява след Персийските войни; 7. Темистокъл и Ефиалт – ограничаване на правомощията на Ареопага, но и много грешки, допускани от народа; 8. Съвет на Четиристотинте; 9. Възстановяване на демокрацията; 10. Управлението първо на Тридесетте, а после и на Десетте; 11. Сегашната държавна уредба – повече власт на мнозинството;
"Явно атиняните постъпили правилно, понеже малцинството по-лесно се покварява и подкупва от мнозинството".

От 42 гл. до 69 гл.: Атинската полития днес, сиреч в десетилетието преди смъртта на Александър Македонски
43 гл. всички висши длъжности се определят чрез избор по жребий с малки изключения; как се е определял дневният ред на Еклесията/НС за отделните му заседания; 44 гл. епистатът на пританите – избран чрез жребий и изпълняващ тази длъжност в продължение на едно денонощие; 45 гл. правомощия на Съвета; част 2; 46 гл. Съветът – корабите, корабните съоръжения и пристанищата; 47 гл. Съветът – финанси, наеми, такси, данъци, глоби; плащания; 48 гл. аподектите – финансов контрол; 49 гл. Съветът – конете и конниците; 50 гл. астиномите – градските полицаи и служителите по чистотата; погребалните услуги; 51 гл. агораномите – търговски инспектори, контрол по качеството и цените на храните, и аналог на нашето ХЕИ; 52 гл. надзирателите и отговарящите за затворите и затворниците; 53 гл. помирители и арбитражни съдии – диетети; 54 гл. други държавни и градски служители – строители и надзиратели на пътищата, логисти, синигори и пр.; 55 гл. процедури преди и по времето на встъпване в длъжност; 56 гл. помощници на архонтите, на царя и на полемарха; 57 гл. правомощия на царя – ръководи Мистериите и Дионисиите, както и всички традиционни жертвоприношения; 58 гл. правомощия на полемарха; 59 гл. правомощия на тесмотетите; 60 гл. правомощия на атлотетите; 61 гл. всички длъжности и служби, които биват избирани чрез вдигане на ръка; 62 гл. кои служители и какви възнаграждения получават;
63 – 69 глава – как работи съдебната система в Атина; процедури по избор на съдебни заседатели и съдии; принципът на „случайно разпределение на делата”; съдия може да бъде всеки гражданин, навършил 30 години, с изключение на държавните длъжници и лишените от граждански права;    
***


Благодаря много на Петя Загорчева за поканата да гостувам при тях и на чудесната аудитория от преподаватели и участници в школата АРИСТЕА, както и на колегите, които дойдоха специално, за да се включат в дискусията по повод на важния, интересен и наистина актуален текст на Аристотел.

No comments: