Google+ Followers

Wednesday, February 14, 2018

нов докторантски курс




На заседанието на Факултетния съвет на ФФ миналата седмица са били одобрени всички предложени докторантски курсове. 
Докторантите могат да ги разглеждат и да си избират, както и да се записват за избраните от тях в системата Мудъл на адрес: https://elearn.uni-sofia.bg/mod/choice/view.php?id=88821

За пролетния семестър на тази учебна година предлагам нов докторантски курс
 Политическата мисъл от Херодот до Аристотел.
 В Мудъл би трябвало любопитните да могат да виждат програмата, анотацията, библиографията и множество текстове и материали за всяка една от темите:

1.  Въведение в курса - исторически контекст и географска локация. Концептуалният фокус, авторите, произведенията. Значимостта на проблемите
тук-и-сега
2.     2.  Херодот като философ на историята и антрополог. Справедливото и справедливостта в теономна перспектива.
3.     3. Тукидид като философ на историята и антрополог.
4.     4. Логография и софистика през 5ти век пр. Хр. в Елада. Релативизмът при историографите.
5.     5.  "Апология на Паламед" на Горгий. Антропологията на софиста. Човекът в своята общност по време на война.
6.     6.  Полисът и човекът в класическата драма. Справедливото според Софокъл: "Антигона"
7.     7. Сократ като политически педагог и демагог. Идеализирането на Алкивиад в едноименния диалог и персонификацията на добродетелите
8.      8. Сократ: философ или софист, ироник или демагог
9.      9. Справедливото и справедливостта в "Държавата" на Платон.
    10. Политическото философстване в "Държавникът"
1.    11. Политическите устройства според Платон и Аристотел
     12. Аристотеловите политически и етически възгледи. Неприемливото в антропологическите схващания на Философа  
       13. Справедливото и справедливостта в книга Епсилон на "Никомахова етика"
     14.   "Атинската държавна уредба": оптимистичната политическа философия на Аристотел
1    15.  Космологическият, етическият и есхатологичният контекст на политическите схващания на мислителите от Херодот до Аристотел
               ***

       Курсът ще се проведе през пролетния семестър, само ако през следващия месец за него се запишат поне трима докторанти. Ще започне в края на март 2018 и ще завърши в началото на юли 2018.
     Точните дати, дeн от седмицата, час и място на провеждане ще бъдат определени съвместно с евентуалните участници.

       Макар че в Мудъл има много материали за всяка една от тези теми, ако евентуалните участници имат предложения за други, съобразно темите на дисертациите, по които работят, програмата ще може да се промени. 




Sunday, February 11, 2018

защо се тревожим



Документът отиде на най-високото място - в Конституционния съд. Тепърва ще се образува дело по питането относно него, ще се определи докладчик, ще се разгледа написаният от докладчика текст, ще се гласува от 12-те съдии.
Ще минат още няколко месеца в напрегнати публични полемики. Не съм съгласна с онези, които определиха дебатите и споровете досега като отклонени, безплодни, несъстояли се.
Напротив, за 40 дни - от включването на предложението за ратифициране на И.к. на заседание на МС и отхвърлянето на това предложение от доста министри в кабинета, до ден-днешен се изясниха няколко много важни събития и процеси в обществото.


1. Абсолютен триумф на анонимността

Каквото и да се случи с И. к. оттук нататък, това, че тя стигна на една ръка разстояние от ратификация в НС, оправда най-мрачните прогнози на най-крайните евроскептици, изказвани още преди 20 години навсякъде в Европа: до националните парламенти на отделните страни ще достигат важни договори и документи с абсолютно неизвестни автори.
Някой все пак ще каже ли на обществото ни от кого е написан текстът на И.к? Кои са неговите автори? 
Когато става дума за национално законодателство, всеки може да разбере кои са авторите на една или друга законодателна инициатива - как се казват; от коя партия или парламентарна група са; какво е тяхното образование, каква професионална и политическа кариера са имали до момента на внасянето на един или друг законопроект. 

Кои са авторите на И.к.? От коя европейска страна са или работната група е била интернационална? От коя страна на политическия спектър са? 
Какво са правили в живота си до момента на написването на този 
антихуманен идеологически текст, претендиращ да се превърне в законова норма? 

Обществото е на тъмно.  И.к. да не би да е паднала от небето или е "в градинка никнала"

Самият начин, по който силово се натрапва И.к. у нас, компрометира благородната кауза за защита на "по-слабия пол". Пардон, на онези социални конструкти, 
които може би са в градинка никнали и не са човешки същества, родени от родители-хора. 

2. Шантажът на манипулаторите

През последните 40 дни обществото беше шантажирано, а някои от нас - обиждани и демонизирани за пореден път - заради това, че "ако не приемем И.к., ще останем от другата страна на Босфора". Така каза един министър в "Панорама" по БНТ 1 преди 10 дни.

Разбира се, шантажиращите манипулатори разчитат на тоталната амнезия на обществото.
Надяват се, че всички са забравили как не проект за конвенция, а проектът за самата европейска Конституция беше провален и то не от някакви изостанали патриархални балканци, а от гражданите на Франция и Холандия през 2005 г., и от гражданите на Ирландия, които през 2008 г. на референдум отхвърлиха Лисабонския договор.
Да не би тези три страни да са изхвърлени на азиатската страна на Босфора?

Не, Европейският съюз съществува вече 13 години след пропадането на опита да се сдобие с основен закон. И си струва да си припомним някои обстоятелства около този провал, защото в случая с И.к. ситуацията е много по-стряскаща.

Проектът за изработване на обща Европейска конституция, за разлика от анонимната И.к., беше проект, движен от различни европейски политици, учени, интелектуалци, философи. В различните си фази и в различни работни групи - през групата Пенелопа до групата Амато - в изработването на няколкостотинте страници на проекта за Конституция са участвали 

с имената си, а не анонимно 

десетки хора.
Интелектуалците и философите са предлагали концепциите за законовите положения, юристите са ги обличали в подходящите словесни правни формули, политиците са вземали окончателното решение в редактирането на различните текстове от различните секции.
Знае се каква е била и ключовата роля, и последната дума във финалното редактиране на текста на политици като Валери Жискар д'Естен, на Романо Проди, на Джулиано Амато. 

Въпреки тази похвална прозрачност и публично проследимо старание на десетки хора, идеята беше компрометирана и Европейската конституция остана документ в архив. 
Няколко държави с тежест я отхвърлиха и сега ЕС няма конституция, 
защото процедурата беше опорочена по аналогичен начин. 
Беше спусната "отгоре", от центъра на пирамидалната институционална структура на ЕС 
към отделните държави, при това нейните автори бяха известни европейски интелектуалци. 
Трябваше да стане обратното: да се изкачи "отдолу нагоре", от националните парламенти до върха на наднационалните институции.
Втората основна причина бе прекаленият демократически централизъм, предвиждан от неуспелия проект за основен закон. Французите, холандците, а после и ирландците затова казаха "не".

В случая с И.к. имаме документ, който ни най-малко не може да се съпоставя като тежест с проекта за Конституция, но защо тогава е този чудовищен натиск?


3. Ако не бъде ратифицирана

Ако не бъде ратифицирана И.к. - у нас или в други страни-членки на ЕС - от това няма да последва нищо фатално. Слънцето ще продължи да изгрява от Изток, а Земята - да се върти около оста си.
Щом ЕС съществува без Конституция и даже без ратифициран Лисабонски договор, значи ще просъществува и без И.к. Е, в разклатено икономическо и политическо здраве, и в силно влошено духовно здраве, но все пак ще съществува.
Бъдещето на ЕС ще бъде поставено на карта не от нератифицирането на подобни анонимни  документи от националните парламенти на отделните страни, а от силовото им налагане.

Специално у нас това създаде опасен прецедент. 
В Народното събрание на страна с 1337 години история 
на една ръка от ратификация е документ, 
за който никой в обществото не знае от каква работна група, къде и кога е изготвен!
Защо анонимковците, съчинили този документ, не е поемат отговорност, както направиха бащите на проекта за европейски закон на законите? 


4. Ако бъде ратифицирана у нас

Ако бъде ратифицирана у нас И.к., според проф. Пламен Киров от ЮФ на СУ,

И още едно компетентно мнение на професор по обща теория на правото в най-големия и най-стария наш университет за непосредствените и опосредените следствия от евентуална ратификация:


5. Следствията за образованието

 В нашето общество почти 20 години беше воден дебат за въвеждането на 
образование по религия и/или вероучение в средните училища. Бяха изработени учебни планове и програми, държавни образователни изисквания и проекти за учебници. Имаше варианти за изцяло светско общообразователно образование по религия и история на религиите, от каквото според мен, всеки човек има нужда, дори и да е абсолютен атеист - най-малко за обща култура и елементарна информираност. 
Всеки уважаващ себе си сноб, колкото и да иска да снобее, не може да се изказва за важни произведения на изобразителното и музикалното изкуство в хилядолетната европейска съкровищница, ако няма елементарна религиозна грамотност...

Имаше варианти и за религиозно образование на верска основа. 
Всички тези варианти, проекти, учебни програми и планове пропаднаха след 20 години дебатиране
Надделяха гласовете на онези, които крещяха, че толкова силно светогледно влияние не може да се допусне
в училищата на една светска държава и че религиозното или атеистичното възпитание е неотменимо право на родителите, 
на най-съкровено-интимния свят на семейството. 

Защитниците на И. к. взривиха тази позиция за неутралитет на държавата и за нейната ненамеса 
чрез училището в светогледно-ценностното възпитание на децата. 
20 години борба срещу образованието по религия и/или вероучение бяха последвани от няколко години за затишие и забрава, за да се появи триумфално новото верую на прекрасния нов свят.
 Вече не родителите,
 а пророците на джендърната религия ще се ровят в душите на децата, ако се приеме този безчовечен документ. 
Направете справка какво пише по този въпрос в Обяснителния доклад към И.к.: 

Article 14 – Education 94. Attitudes, convictions and behavioural patterns are shaped very early on in life. The promotion of gender equality, mutual respect in interpersonal relationships and non-violence must start as early as possible and is primarily a responsibility of parents. Educational establishments, however, have an important role to play in enhancing the promotion of these values. 95. In paragraph 1, this article addresses the need to design, where Parties deem appropriate, teaching material for all levels of education (primary, secondary and tertiary education) that promotes such values and enlightens learners with respect to the various forms of violence covered by the scope of this Convention. Where Parties deem teaching material appropriate, it needs to be adapted to the capacity of learners, which would, for example, require primary school teaching material to meet the intellectual capacity of primary school students. Teaching material means any type of formally developed and approved material that forms part of the curriculum and that, where appropriate, all teachers at a particular school have access to and are required or requested to use in class. As the words “where appropriate” indicate, the drafters did not want to impose a specific model on the Parties. Rather, this provision leaves it to the Parties to decide which type of schooling and which age group of learners they consider such teaching material to be appropriate for. The drafters decided on this wording to allow for a maximum of flexibility in the implementation of this provision also taking into account different possibilities between Parties in determining teaching materials. Some states for instance determine the teaching aims in their formal curriculum while leaving it to the schools to decide on the proper working methods and teaching materials to be used to reach these aims. The term “formal curriculum” refers to the planned programme of objectives, content, learning experiences, resources and assessment offered by a school where appropriate. It does not refer to incidental lessons which can be learnt at school because of particular school policies. 96. Paragraph 2 extends the obligation to promote the principles of equality between women and men, non-stereotyped gender roles, mutual respect, non-violent conflict resolution in interpersonal relationships in all informal educational facilities as well as any sports, cultural and leisure facilities as well as the media. Across Council of Europe member states, many different forms of informal education exist and are often referred to in many different ways. Generally, the term “informal educational facilities” refers to organised education activity outside formal systems, such as community or religious education facilities, activities, projects and institutions based on social pedagogy, and any other type of educational activity offered by community groups and other organisations (such as boy scouts or girl scouts, summer camps, after school activities, etc.). Sports, cultural and leisure facilities refer to facilities which offer leisure activities in the areas of sports, music, arts or any other field and which contribute to the lifelong process of learning from everyday experience. 97. Furthermore, this paragraph requires Parties to the Convention to include the media in their measures to promote the above principles. It is important to note that the drafters clearly indicated that any measures taken in this regard shall have due regard to the fundamental principle of the independence of the media and the freedom of the press.



6. Определение за жена? Не, определение за жени!  Да, ама друг път

Вече много пъти стана дума, че един от основните недъзи на И.к. като текст е в дефинирането на едни понятия по определен начин
 и в провала да дефинира други ключови понятия, както и в предполагането на скрити дефиниции на важни места. Не може по подразбиране да се работи със скрити догадки там, където има нужда от експлицитни дефиниции.

Наред с плашещите неща, има и много смешни.

Например, вие забелязахте ли каква е дефиницията за жена, която дава И.к. и по-специално Обяснителният доклад към нея?
Във всеки нормативен акт от огромна важност е дефинирането на легалните понятия в него.
Нали уж в И.к. основна грижа и проблем е осигуряването на защитата на жените и децата от насилие? Хайде да видим как е дефинирано понятието жена на с.9
от Обяснителния доклад:

Definition of “women” 

46. Conscious of the fact that many of the forms of violence covered by the Convention are perpetrated against both women and girls, the drafters did not intend to limit the applicability of the Convention to adult victims only. Lit.f. therefore clearly states that the term “women” includes girls under the age of eighteen years. 
47. This Convention is an agreement between states, which would create obligations only for them. The provisions contained in Articles 3 and 4 do not create any new rights but clarify existing human rights. Any obligations for individuals would follow from such legislative and other measures which Parties adopt in accordance with the Convention. 

И така, и сто пъти да прочетете тези редове, в тях няма да намерите определение за това
що е жена. Разбира се само, че вече и момичетата под 18 години ще бъдат определяни като жени.

За сравнение, ако отворим произволен речник на английския език, в него ще прочетем:
woman - adult female human.
Така е. 
Жена е пълнолетен женски човек.
Мъж е пълнолетен мъжки човек.

Само че анонимните автори на И.к. очевидно бягат от речниковите значения на думите жена и мъж, защото те отпращат към понятието човек, а тяхната цел е да създадат една нова антропология, в която биологическите детерминанти и онтологическо-природните дадености вече няма да имат никакво значение.
На това можем и да се посмеем. И.к. ще защитава уж жените и децата от насилие,
а анонимните автори на документа не могат да дадат определение за жена.



7. Наднационален тотален контрол

И в обсъждането в Аулата на нашия университет на 23 януари, и впоследствие всички допълнително изказали се юристи, говорители на адвокатски, правозащитни и родителски организации, бащи с ограничавани и по-скоро умишлено възпрепятствани родителски права след развод, експерти, професори по право и други противници на И.к., както и учителите, които инициираха петиция против нейната ратификация, обърнаха внимание на това, че И. к. ще отприщи една лавина, която ще помете над 20 наши закона и Конституцията ни;
 ще интронизира доносничеството; ще отмени презумпцията за невинност в наказателното право!
 Направете справка какво пише по този повод в Обяснителния доклад и как в него се дефинира понятието "жертва", а също и как от с. 12 нататък, от чл. 74 до чл. 82 на Обяснителния доклад се описва как ще се събират, агрегират и деагрегират лични данни. 

"Жертвите", ако се приеме И.к., ще са оттук нататък НЕ онези, които сами себе си посочват като жертви,
а онези, които активистите от НПО посочат като жертви на някакво насилие.

Article 48 – Prohibition of mandatory alternative dispute resolution processes or sentencing

251. The domestic law of many Council of Europe member states provides for alternative dispute resolution processes and sentencing – in criminal and in civil law. In particular in family law, methods of resolving disputes alternative to judicial decisions are considered to better serve family relations and to result in more durable dispute resolution. In some legal systems, alternative dispute resolution processes or sentencing such as mediation or conciliation are also used in criminal law. 252. While the drafters do not question the advantages these alternative methods present in many criminal and civil law cases, they wish to emphasise the negative effects these can have in cases of violence covered by the scope of this Convention, in particular if participation in such alternative dispute resolution methods are mandatory and replace adversarial court proceedings. Victims of such violence can never enter the alternative dispute resolution processes on a level equal to that of the perpetrator. It is in the nature of such offences that such victims are invariably left with a feeling of shame, helplessness and vulnerability, while the perpetrator exudes a sense of power and dominance. To avoid the re-privatisation of domestic violence and violence against women and to enable the victim to seek justice, it is the responsibility of the state to provide access to adversarial court proceedings presided over by a neutral judge and which are carried out on the basis of the national laws in force. Consequently, paragraph 1 requires Parties to prohibit in domestic criminal and civil law the mandatory participation in any alternative dispute resolution processes.  

 Тези активисти на НПО на кои избори ги избрахме да представляват обществото и 
да бъдат блюстители на морала и човешките права у нас? 
Както са посочили и авторите на петицията на учители и родители,
https://www.peticiq.com/195280,
 И.к. е инструмент за създаване на наднационална светогледно-ценностна полиция 
и на наднационална система за събиране на лични данни. 

Добро утро на тоталния шпионаж!


  8.  Думата-синоним на "мъж"

Независимо от това дали И.к. ще бъде ратифицирана у нас или не, може да бъде отчетена една впечатляваща езикова тенденция в написването ѝ. Анонимните автори на И.к. може и да не знаят какво е речниковото значение на думата "жена", или умишлено да бягат от него, но за компенсация на това, много често мъжът-насилник, (спрямо когото обичайните процедури на националното семейно право вече няма да се отнасят, както се вижда от цитата по-горе), почти навсякъде е наречен perpetrator. Престъпник. Няма вече обвиняем, обвинен, подсъдим, заподозрян и прочие ласкави определения от времето, когато действаше презумпцията за невинност. 
Жените никой не ги знае какво са и как да се обясни значението на думата жена, но мъжете са перпетратори-престъпници.

                                            
9. Къде е природата

И.к. и обяснителният доклад към нея като текст беше определена от мнозина досега ( вж. специализирания сайт https://dehominisdignitate2018.wordpress.com/) като документ за зловещо социално инженерство и като план за една бъдеща античовешка антропологическа доктрина и политическо-съдебна практика.
Още един любопитен езиков факт: пуснете в търсачка документа и се опитайте да намерите думата "природа". Има я, но само в словосъчетания като "природата на институциите", "природата на наказанието", "природата на задълженията" и прочие.
Вече я няма думата природа като знак за съвкупността на всичко живо в космоса.

И това не е случайно.

***

Това ще е може би последният ми текст по темата до излизането на доклада на докладчика и решението на Конституционния съд. След това може да коментирам отново. 




Tuesday, January 30, 2018

обръщение към френдовете

Това написах на стената си във фейсбук преди малко, но го споделям и тук:

Скъпи колеги и приятели,

Много благодаря на всички за гостуването в моя виртуален хан.

 Всички, които се отбиваха тук по път през последните дни, кога с блага дума, кога с лоша, виждам, че са водени от истински и неподправени човешки страсти.
Много благодаря на всички, които ме защитиха и подкрепиха, а и на онзи непознат, който възпроизведе едни обвинения срещу мен, които с различни варианти чета и слушам вече почти 20 години, и донякъде преборвам, кога успешно, кога не, и в Университета. 

Поне една седмица ще се опитам да не пиша по инфектираната тема за И.к., защото в момента температурата е много висока у всички.

Моля, обърнете внимание на специалния тематичен сайт, създаден от колегата доц. д-р Иван Колев.

Там има важни документи. Освен самата И.к., която съдържа 80 члена, към нея върви в комплект и един разяснителен доклад, в който има 387 члена.

И.к. е един нормативен айсберг, защото самата конвенция е четири пъти по-кратка - и като брой думи, и като брой членове - от съпътстващия доклад.
Този доклад е 65 страници, 387 члена!

Всеки, който прочете, ама наистина внимателно тези 65 страници, които не са преведени на български все още, ще разбере защо отговорът на този нормативен айсберг е НЕ: 
това е отговорът на всички християнски деноминации и на главното мюфтийство,
 на десетки правозащитни организации и адвокати, повечето от които се изказаха накратко и в Аулата преди една седмица.

Досега бях поглеждала оттук-оттам отделни места от придружителния доклад, но той е подводната страна на айсберга. 

Ще пиша накратко какво чета в него след няколко дни, че да се успокоим малко всички.

А който от вас успее да прочете внимателно какво има под повърхността на водата, нека да споделя.

Има комични неща и грандиозни провали в опита да се дефинират основните легални понятия, с които си служат еврократите, 
има смехотворни противоречия и взаимоизключващи се претенции и интенции,
 има зловещи посегателства над нашата свобода!
За съпоставка нека само да започнем с това, че Наказателният кодекс на нашата страна, който аз познавам добре - вервайте ми!, е по-кратък и съдържа по-малко членове от придружителния доклад на И.к., който, ако се ратифицира, ще стане доминантна законова норма, суспендираща много членове от наши местни закони, включително и някои членове в Конституцията. 

И не, моля ви се, не става дума само за отношенията между мъжа и жената, и за всички останали подтеми, които обсесивно ни се натрапват досега, а за много други по-важни неща в човешкото ни битие в творението.
Призовавам колегите, френдовете и просто познатите тук, каня особено най-закоравелите атеисти и материалисти, левичари, джендърмеристи и активисти-пропагандатори на сексуалния разгул, моля всички: прочетете съпътстващия доклад внимателно, целите 65 страници, особено в онази част, в която се описва как ще се събират данни за всички нас, за всички основателно или неоснователно заподозрени насилници, за всички наклеветени (от завистливи колеги, от завистливи съседи или преживяващи се като ощетени от наследство роднини) как ще се съхраняват, агрегират и деагрегират тези данни, как никога няма да бъдат унищожавани - sic! 

Сред няколкото уродливи яйца, които засега са замразени в този нормативен айсберг, е и яйцето на тоталния шпионаж. И на най-големите поборници за човешки права и социални конструктори не им ли светва нещо: това ли искате, през процепа на "неотменимото човешко право на разврат" да се утвърди наднационална система за тотален шпионаж?

Но засега спирам дотук, а по-подробно след няколко дни по тази тема.

Saturday, January 27, 2018

видеозаписи от дискусията







Много преразкази, упреци и клевети се чуха и бяха тиражирани за
дискусията, която се проведе в Аулата на нашия Университет. За онази конвенция.

Че била лошо модерирана, зле организирана, че била истерична и прочие.

Че някакви охлократични тълпи превзели Аулата, че след като депутатите си тръгнали в 13.00 часа, за да дебатират вота за недоверие на правителството, и охраната си тръгнала, и в Аулата имало насилие, и прочие...

Специално за тези клеветници и клевети е много препоръчително внимателното гледане на втория видеозапис.

Никакво насилие няма. Напротив. В Аулата в последния час не остава почти никой освен желаещите да вземат думата няколко десетки души, които мирно и кротко стоят на опашка зад микрофоните и всеки чака да му дойде редът да се изкаже.
Всички са се възползвали от възможността и поканата от инициатора - председателката на Народното събрание г-жа Цвета Янчева, и нашия Университет като домакин.
Освен видеозаписите, г-жа Янчева заявява в началото, че пълна стенограма от всички изказвания ще бъде публикувана на сайта на Народното събрание.

С едно изключение, всички говорещи бяха спокойни и аргументирани, почти всички като възпитани хора се съобразяваха с предварително обявения регламент и правеха кратки изложения-резюмета на много по-подробни становища, които представяха в папки първо на едната, а после на другата водеща.
И от религиозно-светогледни, и от светско-юридически позиции, почти всички казаха НЕ.

Записите може да бъдат гледани отново и отново от всички.

Беше много хубаво, че Университетът, който е най-старият, най-големият, най-напред класираният в рейтинги и класации по света и у нас, и най-близко разположеният до Народното събрание, стана домакин на тази дискусия.

Всеки, който има търпение да изслуша и изгледа тези почти четири часа записи, ще види само едно изказване, което поначало беше изказано емоционално неовладяно и завърши с грозни думи, но това беше само едно от десетките изказвания. При това жената, която го направи, си изпусна нервите, защото регламентът беше нарушен от първите няколко говорещи дами - сегашната правосъдна министърка, която говори пет пъти по-дълго от обявеното разрешено време, от госпожа-омбудсман, която говори три пъти по-дълго от регламента и от двете чуждестранни гостенки-дипломатки, които формално спазиха времето, но с прочита на превода на изказванията им на български двойно го пресрочиха.

Поуките за мен от това от процедурна гледна точка са:

1. Мястото? Не само може, но и трябва нашият Университет да става домакин на такива дискусии, когато обществото завира. А то завира, защото както казва един от участниците,
тук не става дума за международно законодателство, към което ще се присъединим, а за посягане
към човешката ни природа, към човешката ни същност.

2. Времето? Много късно.
Както се пееше в една песен:
"Ти закъсня-я-я-я, ужасно закъсня-я-я-я...", госпожа Караянчева.

Нашият Университет трябва да става домакин на такива обсъждания не след като пламне чергата в Министерския съвет и половината от министрите минус един
в кабинета гласуват против
внасянето в Народното събрание на международен документ за ратификация в законодателния орган на страната.

Това трябва да става не след, а преди да пламне пожарът.

3. Регламентът?
Като се обяви на една публична дискусия,
че всеки има 4 минути, това трябва да се отнася за всички говорещи.
Позицията на официалните представители на овластените институции са ясни
от хиляди възможности за медийна изява, която те и без друго имат.

Щом граждани, неправителствени организации, адвокати, правозащитници
и най-големите религиозни общности у нас са поканени на дискусия,
няма защо представителката на изпълнителната власт да говори пет пъти по-дълго от всички.

Wednesday, January 24, 2018

новото под Слънцето






Човекът вече се мисли като социален конструкт, а не като смъртно живо същество, защото сериозната онтология от античността насам намира мъжкото и женското във всичко живо, не само в животните, но и в растенията. Дори и в мъхчетата по скалите и в малките същественца, които се самозараждат в тинята. Скалите и калта в случая са женското пасивно материално начало, а топлината действа като активния мъжки принцип.
Човекът в този овехтял, антикварно-стереотипен и вече невалиден начин на мислене беше ζῷον πολιτικόν.

Но това е човешко, твърде човешко, както казал един друг в по ново време.

А пък един трети в прочут свой шести тезис постулира:

Feuerbach löst das religiöse Wesen in das menschliche Wesen auf. Aber das menschliche Wesen ist kein dem einzelnen Individuum inwohnendes Abstraktum. In seiner Wirklichkeit ist es das ensemble der gesellschaftlichen Verhältnisse.

Дори и в онази идеология и светоглед, при който човешката същност в своята действителност беше определяна като ансамбълът на обществените отношения, не се посягаше на природната същност на човека.


Напротив, и сеймеството, и бракът бяха определяни като ценност, като клетката (във всички смисли на клетка), от която се гради и ражда обществото. 

От семейството към обществото.

В доброто старо тоталитарно време на стереотипите им казвахме "отживели буржоазни предразсъдъци" и жената трябваше да бъде и труженичка, и майка, и любяща съпруга.

За да се постигне равенство, равноправие и равнопоставеност между половете в доброто старо

тоталитарно време имаше даже седмични ясли и детски градини.
Жената-майка оставяше детето си в понеделник сутрин и го вземаше в събота на обед.

В доброто старо тоталитарно време всичко беше последователно и систематично, всеобхватно и кохерентно, както бихме казали днес, когато вече не говорим за буржоазни предразсъдъци, а за стереотипи.


Жените отдавна вече в целия свят работят, да не говорим за това, че в традиционното патриархално българско село в продължение на векове жената е била и майка, и съпруга, и стопанка, и е работила съвсем равноправно и равнопоставено на къра с дете, преметното в престилката на скута
ѝ.

Според антропологията на прекрасния нов тоталитарен свят, която уж ще бори стереотипите, които още Димитровската конституция от 1947 г. законодателно отмени, човекът не е 

живо и разумно смъртно (по плът) същество, не е полисно животно, не е и ансамбълът на обществените отношения, а е
социален безполов конструкт, който сам се зачева, сам себе си ражда и затова и сам ще се определя в кой от половете или безполово ще битува.

Вече няма не само Бог, но няма и природа.


Какво има?


Матрица.


Една матрица, в която според хапченцето, което ти извиват ръчичките да изпиеш, можеш да си въобразяваш като как сам си се заченал, сам си родил и сам може да отмахнеш и границите на екзистенцията си във времето.


В далечния хоризонт на тези matrix-фантазии се мержелее безсмъртието. 
Но не на душата, а на тялото на самопородилия се, самопричинения, 
безначален, безродителен и самоопределящ се полово човек,
пардон, социален конструкт. 

  

Monday, January 22, 2018

откъс от жизнеописанието



откъс от "ЖИВОТЪТ НА ПЛОТИН"

1.Философът Плотин, моят съвременник[i], изглежда изпитваше срам от това, че обитава в тяло, и вследствие тази своя нагласа избягваше да разправя било за своя род и родители, било за родината си.[ii] Той дотолкова не одобряваше ликът му да бъде изобразен от живописец или скулптор, щото отвърна на молбата на Амелий[iii], който бе поел грижата да му се направи портрет, че не стига това, дето носи изображението, с което ни е облякла природата[iv], ами трябва и да удостоява със съгласието си оставянето на по-дълготраен образ на същото изображение, все едно че е нещо забележително. Ето защо отхвърли предложението и отказа да седне пред художник. Ала Амелий бе приятел с Картерий, най-добрия тогавашен живописец, и направи така, че той да посещава беседите на Плотин и да се среща отблизо с него (всъщност това бе възможно за всеки, който желаеше да присъства на тези разговори). Благодарение на изострената си наблюдателност художникът бързо навикна да извлича от вижданията все по-непосредствени и изразителни впечатления и след време, когато изписа образа според залегналата в паметта му представа, а Амелий му помогна да подобри точността на щрихите, въз основа даровитостта на Картерий портретът придоби възможно най-голяма прилика с нищо неподозиращия Плотин….
При писане нито изобразяваше красиво буквите, нито отделяше отчетливо сричките, нито пък проявяваше загриженост за правописа, а държеше единствено на смисъла.  И това бе чудно за всинца - така той продължи да пише чак до кончината си. След като извършваше в себе си разсъждението, предаваше наблюденията си на хартия и описваше това, което бе в душата му, толкова последователно и плавно, щото човек можеше да си помисли, че е преписвал от книга.[v] И дори когато разговаряше с някого или водеше едновременно няколко разисквания, пак не губеше мисълта си, като допълваше необходимото в разговора и същевременно запазваше нишката на своята мисъл непрекъсната. И щом неговият събеседник се оттеглеше, без да препрочита написаното (както споменах - поради това, че зрението му не издържаше на повторен прочит), Плотин подреждаше разсъжденията в такава последователност, сякаш не е имало никакъв промеждутък между тях по време на беседата. Прочее, той разговаряше едновременно и със самия себе си, и с  останалите, и при това никога не разстройваше самовглъбеността си, с изключение само по време на сънищата, а тях[vi] пък отблъскваха малкото храна (той рядко ядеше дори хляб) и постоянната му умствена съсредоточеност.)
Измежду редовните му слушатели имаше и доста жени: Гемина, в чиито дом Плотин живееше, дъщеря й, носеща същото име като майка си - Гемина, Амфиклея, съпруга на Аристон, сина на Ямблих[vii] - и всички те бяха до голяма степен отдадени на философията.
  Мнозина, мъже и жени, при това с благороден произход, преди да умрат, довеждаха при него децата си - и момчета, и момичета, и му ги поверяваха заедно с целия си имот, сякаш ги оставяха на някакъв свят и божествен закрилник.[viii] Затова и домът на Плотин бе пълен с момчета и девойки. Всред тях бе и Полемон[ix], за чието възпитание Плотин полагаше доста грижи и често слушаше декламациите му[x]. Учителят се грижеше и за сметките, които му представяха доведените заедно с децата педагози - той съблюдаваше точността им, като твърдеше, че докато не започнат да философстват, имотът и приходите на хранениците му трябва да бъдат запазени непокътнати. Изобщо, при все че постоянно бе притискан от ежедневните грижи и занимания с толкова много хора, той никога, докато бе буден, не отслаби усилената напрегнатост на ума си…

За кратко ученик на Амоний бил и Олимпий от Александрия - един от тези, дето се представят за философи. Обзет от желание за първенство, той се отнасял с презрение спрямо Плотин и накрая тъй се отдал на омразата си, че дори опитал чрез магия да стовари върху него отрицателните звездни влияния. Но като усетил, че начинанието му се обръща против него самия, започнал да разправя на познатите си, че огромна ще е силата на Плотиновата душа, щом успява да отклони насочените към нея магически влияния от себе си към ония, които се опитват да й навредят. От своя страна Плотин усетил опитите на Олимпий и спомена, че тогава тялото му се събрало като при свиване на кесия и членовете му се сгърчили един към друг. И след като попаднал под угрозата по-скоро сам да пострада, нежели да навреди с нещо на ненавистния си противник, Олимпий на бърза ръка прекратил опитите си.[xi]
  Плотин по рождение притежаваше нещо повече в сравнение с другите. Веднъж един египетски жрец, като дошъл в Рим и посредством някакъв приятел се запознал с него, пожелал да даде доказателство за своите умения и помолил Плотин да разкрие неговия вътрешен демон[xii] чрез магическо повикване. Той се съгласил на драго сърце и ритуалът се провел в храма на Изида[xiii], тъй като египтянинът твърдял, че това е единственото чисто място, което открил в Рим, за такова повикване. Ала когато демонът бил призован да се покаже, явил се бог, който съвсем не спадал към рода на демоните. Тогава жрецът възкликнал: “Блажен си ти, задето твой съпътстващ демон е бог, а не същество от долен род!”. Но не се удало никому нито да попита за нещо, нито да огледа хубаво явлението, понеже онзи негов другар, който присъствал там и наблюдавал всичко, удушил птиците, които държал в ръцете си за закрила[xiv] - било поради завист, било поради силен уплах. Но тъй като бил в досег с по-божествен демон, Плотин продължил да го гледа с богообладания си поглед. Това е, прочее, и причината след време да напише книгата “За отредения ни демон”[xv], където се опитва да изложи причините за разликата между съществата при подобно съжителство.
Плотин притежаваше невероятната способност да преценява човешките характери. Веднъж бе открадната скъпоценна огърлица, собственост на Хиона, благочестива вдовица, която живееше при него заедно с децата си.[xvi] Когато прислугата бе събрана пред очите му, той се взря внимателно във всички и като посочи един, рече: “Този е крадецът!”. А онзи биде бичуван и макар отначало да отричаше вината си, впоследствие призна, донесе откраднатото и го върна. Освен това Плотин предсказваше и какво ще се случи с всяко едно от децата около него[xvii]; за Полемон предвиди, че ще бъде влюбчив и ще живее кратко, както и стана.
Когато аз, Порфирий, бях намислил да напусна своеволно този живот, Плотин усети това и неочаквано дойде при мен вкъщи. Каза ми, че това мое желание не е следствие на трезва преценка, а е предизвикано от болестотворна меланхолия, и ме подкани да отпътувам нанякъде. Послушах го и заминах за Лилибей в Сицилия, където бях чувал, че живеел виден мъж на име Проб. Тъй аз се отървах от желанието да умра, ала едновременно с това загубих и възможността да остана при Плотин чак до неговата смърт.[xviii]

Животът на Плотин, 8-11
Превод: Владимир Маринов
Редактор: Николай Гочев
В: Порфирий. Пещерата на нимфите. С., 2000, изд. "Библиотека 48"

Книгата съдържа още Мисли върху умопостижимото, Пещерата на нимфите и Писмо до Марцела.
Предговор и коментар: Владимир Маринов






  За живота на Плотин и реда на съчиненията му е съчинение, замислено като увод към Порфириевото издание на Плотиновите трактати в шест Енеади. В 23, 13 Порфирий споменава възрастта си – по време на писането той кара своята шестдесет и осма година – и с това позволява жизнеописанието да се датира в 301 г. сл. Хр. С него авторът спазва обичайната през елинизма практика преди самите съчинения на издавания автор да се помества кратка негова биография (жанра на т.нар. gene; вж. Олимпиодор. Животът на Платон. и др.).
Както подсказва пълното заглавие на текста, основният замисъл, вложен в него, е да се обясни, защо изобщо Порфирий издава Плотиновите съчинения в този им вид. Затова и още от самото начало авторът се опитва да очертае характера на своя учител - с цел да удостовери и оправдае собственото си издание и редакцията на трактатите в него: добавката на заглавия, подготвянето на резюмета и внедряването им в текста, самата подредба на написаното… Нехайството на Плотин относно прилежността и прегледността в записа на своите мисли е наложило философът да поиска от своя най-добър ученик да редактира и дооформи неговите записки- това Порфирий изтъква на няколко пъти и по такъв начин защитава цялата си работа по текста.

Но защо се налага публикуването на Плотиновите трактати? Не е ли било възможно те да останат вътрешношколно четиво, каквото са били до идването на Порфирий в Рим? За това авторът на жизнеописанието набелязва две причини. Първата е, че още съвременниците на Плотин го обвинявали в плагиатство и неоригиналност, в кражба и подражателство (вж. 17). По тази причина Порфирий, наследил своя учител в школата, всячески се мъчи да изтъкне уникалността на Плотиновите схващания, тяхната оригиналност и автентичност- затова и той привежда големи откъси от писания на Лонгин, най-влиятелния “критик” по онези времена, с единствената цел да защити новаторството на учителя. В потвърждение на това се наложило догмите на новото учение да се популяризират и разпространят извън школата, за да може да се удостовери тяхната самостоятелност и да се отхвърлят обвиненията в плагиатство. Плотиновите трактати не можели да останат достояние на малцината приближени на философа - оправданието и налагането на неговата философия изисквало тяхното разпространение. Този факт пряко отвежда към второто основание на Порфириевата редакция: истинската апология на Плотиновото учение изисква съвсем ясното  му и точно тълкуване, неговото поясняване чрез изграждане на система от отделните мисли и възгледи на учителя. Плотин не оставя такава система, неговите размисли са по-скоро спонтанни тълкувания на определени проблеми и в крайна сметка почти винаги завършват с оглеждане” на първопричините на съществуващото и умозрителното им измерение. Порфирий си поставя за цел тъкмо изграждането на едно детайлно разработено учение, което да може – в пределната си яснота и подреденост – да отвърне на всяка критика. 

Авторът желае популяризирането на неоплатоническата доктрина, както и повишаването авторитета на школата в Рим, която сега той началствал - Енеади трябва да се превърнат в своего рода учебник за новопостъпилите в нея и да прогласят ясно и точно новата философия. В популяризаторската си амбиция Порфирий счита, че важното е да се запази смисъла на Плотиновото тълкувание (такова разбиране той приписва и на самия него), а не толкова неговата буква; това му дава правото на места да дооформя замисъла в съчиненията на своя учител. От друга страна, от смъртта на Плотин са изминали повече от тридесет години. Това позволява на Порфирий да го представи не толкова откъм действителната му, историческа страна, колкото в една мистическа светлина (пророчества, викане на духове и устояване на магии, и пр.) - явно нещо съвсем необходимо за прослава през онази епоха.
Относно структурата на жизнеописанието - немският преводач R. Harder предлага неговото деление на две части: първата (до 23 вкл.) разглежда Плотиновия живот и дейност, неяснотите около рождението и смъртта му, откъслечните му автобиографични разкази, неговите слушатели и приятели, демоничните му способности и съвършения му метод на философстване и преподаване, възникването на неговите съчинения, обвиненията в плагиатство (които се отхвърлят в текста посредством свидетелствата на Амелий, Лонгин и Аполоновия оракул), както и блажената му участ след смъртта; втората част (от 24 до края) удостоверява Порфириевата подредба на трактатите му и издаването им в шест Енеади, като последните думи на това съчинение са и своеобразна подкана към бъдещите читатели да пристъпят към вглъбяване в текста на Плотиновите размишления.
1 Букв. kathhemas gegonos ”живелият по наше време”; в случая, обаче, Порфирий употребява т.нар. pluralis auctoris - авторът заема пасивната позиция на многото читатели, които също като него следва да станат свидетели на Плотиновата биография. По-натам в текста, когато Порфирий се явява действащо лице в разказа и трябва да обяснява собствените си постъпки, той говори за себе си в 1 л. ед. ч. – ego Porphyrios  “Аз, Порфирий” (вж. 2, 10-31; 4,1; 5,7; и др.). Pluralis auctoris (множествено число на автора) е масово явление в литературата и биографичния жанр по това време - вж. писанието на Лонгин (20,17 сл.).
[ii] Род, родители, родина: това са трите основни момента в схемата на елинистическото жизнеописание, затова и Порфирий се чувства длъжен още в самото начало да обясни, защо не може да ги представи в изложението си; това, впрочем, налага и разказа за нехайството на философа относно телесното и за живописването на лика му. (Що се отнася до родното място на Плотин: има сведения, че това е град Ликопол в Египет.)
[iii] Амелий Гентилиан от Етрурия - единственият близък на Плотин, който не идва от Изток; дясна ръка на учителя до идването на Порфирий в школата. За него вж. 2,32; 3, 39-48; 7, 2-7; 10, 33-35; 16, 13-15; 17; 18, 12-24; 19, 22-32; 20-21; 22, 9-10.
[iv] Платонистката идея за сетивното като “идол”, сянка на истинно съществуващото, и орфико-мистическата представа за тялото като дреха (хитон) на душата (вж. Пещерата на нимфите, 14., р.66,13 N)
[v] Вж. Писмо до Марцела. 9., р. 280, 8-9 N, 32., p. 294,13 N (бел. 97 към това място)
[vi] Неяснота в текста: en tois hypnois hon букв. “в сънищата, когото”. Очевидно тук е употребено единствено вместо множествено число (singularis pro plurali) - това предположение се подкрепя от смисъла на пасажа (вж. още 9,18).
[vii] Това не е известният неоплатоник Ямблих - той е роден по-късно. На сирийски това име означава “роднина”; в Плотиновата школа – като изключим Амелий и влиятелните сенатори – всички останали участници произхождат от Сирия, Арабия и Александрия. Явно Плотин - малко или много - е бил привързан към хората, пристигнали като него от Изток (ако приемем, че е роден в Ликопол в Египет).
[viii] Всъщност нещо обичайно според римското право - родителите “завещавали” децата си на влиятелен и заможен покровител (tutor), който ги осиновява и поема грижата за тях, като се задължава да съхрани имуществото им и да им го предаде непокътнато при пълнолетие (вж. по-долу; Писмо до Марцела. 1.,р. 273, 4-5 N). Порфирий отново се изразява патетично - Плотин е “свят и божествен закрилник”!
[ix] За него - виж 11, 8-11.
[x] Спорно място в текста: някои преводачи (Wyttenbach, Brehier) твърдят, че пише metra poiountos (=”и често слушаше декламациите му”); Harder предполага, че трябва да се запази формата на ръкописите (an kai metapoiountos) и в този случай преводът добива следния вид: “И често слушаше, как се упражнява” (metapoieo означава букв. “преправям” - това наистина напомня за някакво школско упражнение на езика). При положение, обаче, че децата от малки са изучавали при педагозите си “Илиада” и “Одисея” на Омир, както и поемите на Хезиод и другите дидактически поети, то – струва ми се – е възможно да се намери компромисно решение: Полемон вероятно се е упражнявал в декламацията на заучените стихове; затова и първият превод ми изглежда по-удачен.
[xi] В епохата на късния елинизъм, когато магията и астрологията придобили огромна власт над народното съзнание и всеки град гъмжал от всевъзможни “специалисти” в тази област, започнали да се разправят доста често и истории за устояването на магия: мотивът за неподвластността на човешката добродетел на злотворното влияние на заклинанията се среща непрекъснато и в християнските жития на светците. В случая Плотин устоява на магиите, именно защото душата му държи пътя на “правата философия” и умът му не позволява тя да бъде споходена от злосторността на Олимпиевите напявания и заклинателни формули - те могат да влияят единствено на “злото” в човека, на материалното му тяло. (Този проблем се разисква нашироко в трактатите II 3 и III 1, както и в IV 4,44 - съзерцателната душа надмогва всяко телесно “чародейство”.)
[xii] oikeios daimon - вж. бел. 15.
[xiii] Изида - букв. “Трон”; майката на боговете, сестра и жена на Озирис, бога на отвъдното царство. Смятана е за господарката на света, която го дарява с плодородие (вж. Плутарх. За Изида и Озирис).
[xiv] Обикновено при мистериални ритуали хората държали в ръцете си животни, които да ги предпазват от лошо отношение от страна на божеството. Тук птиците вероятно са били кокошки (Изида почитана като Potnia ton theron, Господарката на зверовете?; вж. анализ на цялата описана история в E. R. Dodds. The Greeks and the Irrational. 1951, 285-290; подобно нещо за Питагор разказва и Ямблих в За питагорейския начин на живот. 30).
[xv] III 4
[xvi] Autoi synoikei: букв. “която именно съжителстваше с него”; най-вероятно хиона е живеела - заедно с многото “завещани” на Плотин деца (вж. 9, 8-10) - в дома на Гемина, очевидно богата римлянка, привърженичка на школата и приближена на философа. Относно взаимоотношенията между вдовицата и Плотин няма никакви данни.
[xvii] Плотин се е занимавал и с астрология - вж. 15, 22-26.
[xviii] Не става ясно защо Порфирий замисля самоубийство. Някои предполагат, че той е изпаднал в дълбока депресия поради недобри отношения с останалите философи в школата, или пък е бил подтиснат от смутното време и лошия живот, който го е заобикалял в Рим. Във всеки случай, очевидно причините за тази “болестотворна меланхолия” са от лично естество (може би някакво заболяване - вж. 19) и едва ли - противно на предположението на А.Ф.Лосев - са повлияни от философско разочарование и скептицизъм (поради това и Плотин успява да го “вразуми” и да го отпрати на пътешествие, каквато е била античната практика в случай на умопомрачение; Плотиновата критика на самоубийството е изложена в I 9; Порфирий говори за него в Мисли. 40., р. 51, 12-13 L, цитирайки Платон. Федон. 62b). В Сицилия Порфирий живее няколко години и се занимава предимно с Аристотеловата логика, като пише и обширния си труд Против християните. “…чак до неговата смърт” - Порфирий заминава в 268 г., а Плотин умира съвсем скоро, в 270.


*********************************************************************************

       През семестъра, който завърши в петък, на 19 януари, ползвах платен отпуск, тъй като бях събрала 120 дни неизползвани.
    Най-много от всичко се занимавах с редактирането на последните получени текстове, включени в сборника Предизвикателството Аристотел.
     Вече има страниран и отново редактиран първи вариант. Коректурата получи достатъчно внимание и от редакторката на издателството, и от някои от колегите-съавтори, и от мен.
     Понякога през този семестър участвах като гост-лектор или гост-дискусант в два избираеми курса, които се провеждаха в специалност Класическа филология с водещ доц. д-р Николай Гочев. Единият от тях беше Интелектуалците през античността, а другият - Античността в художествената литература и естетическата теория (през следващите епохи).
   
     В петък вечерта, последен час в последния ден за семестъра, говорихме със студентите от курса за интелектуалците. Темата беше за неоплатониците като интелектуалци в късната античност. Четохме и коментирахме две малки откъсчета от произведения на Порфирий: едното беше от Животът на Плотин, а другото - от Писмо до Марцела.