метаморфозите на античното

Един от интересните интердисциплинарни избираеми спецкурсове, предлагани на студентите от специалност Класическа филология, е курсът Античността в художествената литература и естетическата теория.
Интересно е и за студентите, и за преподавателите, които имат слабост към тази проблематика, защото всяка година програмата се променя почти напълно, различни колеги се включват като гост-лектори и гост-дискусанти, обсъждат се различни произведения.

Водещ на курса е доц. д-р Николай Гочев, а през семестъра, който ще завърши следващата седмица, постоянно асистиращ гост-лектор е докторантката Александра Димитрова от същата катедра.
Най-висшата форма на университетското хуманитарно образование е тази: тя се осъществява в избираемите курсове, които никога не се повтарят напълно и чрез които знанието, което така или иначе е безкрайно и неизчерпаемо, се обновява и разширява всяка година.

През тази академична година на фокус в този курс е литературата, създадена през ХХ век и вдъхновена от античността.

Благодарение на колегата-математик Боил Мусев, студент в предишни групи на МП по Антична култура и литература, има видеоархив от представителни лекционни извадки от много предишни избираеми курсове, в които участвахме заедно с преподаватели и докторанти от различни катедри, факултети, университети, институти в БАН, а и от други хубави събития, най-често от представяния на нови книги или преводи на антични автори.

Най-важни моменти от последните две лекции-и-дискусии от курса за Античността в художествената литература ... бяха записани пак от него и негов е гласът, който на моменти се чува в дискусиите, но лицето му не се вижда нито веднъж.

По-горе има четири части от лекцията, изнесена на 10 януари, сряда вечерта, от колегата-докторантка Ева Пацовска-Иванова, която изследва метаморфозите на митовете, провокирани от Одисей и Одисея в съвременната немскоезична проза, предимно създадената след Втората световна война. Нейното изложение беше много интересно, но за съжаление повечето от романите, повестите и радиопиесите, за които ни разказа тя, са били публикувани в много малък тираж в суровите следвоенни десетилетия, не са превеждани на никакви други езици и са много трудно откриваеми днес дори и в най-богатите немски библиотеки.

За щастие, едно от най-впечатляващите произведения, които тя анализира, е разказът на Лион Фойхтвангер  Одисей и свинете или досадата от цивилизацията, който е преведен на български от Венцеслав Константинов и който може да бъде прочетен тук:
http://darl.eu/authors/feuchtwanger/odysseus.htm

Около този разказ се роди интересен разговор.







Снощи, 11 януари, студентката Дария Михайлова, представи романа на Иван Ефремов, публикуван след смъртта му през 1972 г., Атинянката Таис,
а в разговора за творбата се включиха колегите Кристиян Симеонов, Александра Димитрова, Николай Гочев, Боил Мусев и аз.

От снощния разговор за Иван Ефремов и за неговата научна и литературна творческа дейност ще има още три видеа, които ще се появят на специализирания канал Класически изследвания:

https://www.youtube.com/channel/UC5LiGCpOCoJyhHt3Pb5F9Dg?pbjreload=10