Google+ Followers

Wednesday, February 14, 2018

нов докторантски курс




На заседанието на Факултетния съвет на ФФ миналата седмица са били одобрени всички предложени докторантски курсове. 
Докторантите могат да ги разглеждат и да си избират, както и да се записват за избраните от тях в системата Мудъл на адрес: https://elearn.uni-sofia.bg/mod/choice/view.php?id=88821

За пролетния семестър на тази учебна година предлагам нов докторантски курс
 Политическата мисъл от Херодот до Аристотел.
 В Мудъл би трябвало любопитните да могат да виждат програмата, анотацията, библиографията и множество текстове и материали за всяка една от темите:

1.  Въведение в курса - исторически контекст и географска локация. Концептуалният фокус, авторите, произведенията. Значимостта на проблемите
тук-и-сега
2.     2.  Херодот като философ на историята и антрополог. Справедливото и справедливостта в теономна перспектива.
3.     3. Тукидид като философ на историята и антрополог.
4.     4. Логография и софистика през 5ти век пр. Хр. в Елада. Релативизмът при историографите.
5.     5.  "Апология на Паламед" на Горгий. Антропологията на софиста. Човекът в своята общност по време на война.
6.     6.  Полисът и човекът в класическата драма. Справедливото според Софокъл: "Антигона"
7.     7. Сократ като политически педагог и демагог. Идеализирането на Алкивиад в едноименния диалог и персонификацията на добродетелите
8.      8. Сократ: философ или софист, ироник или демагог
9.      9. Справедливото и справедливостта в "Държавата" на Платон.
    10. Политическото философстване в "Държавникът"
1.    11. Политическите устройства според Платон и Аристотел
     12. Аристотеловите политически и етически възгледи. Неприемливото в антропологическите схващания на Философа  
       13. Справедливото и справедливостта в книга Епсилон на "Никомахова етика"
     14.   "Атинската държавна уредба": оптимистичната политическа философия на Аристотел
1    15.  Космологическият, етическият и есхатологичният контекст на политическите схващания на мислителите от Херодот до Аристотел
               ***

       Курсът ще се проведе през пролетния семестър, само ако през следващия месец за него се запишат поне трима докторанти. Ще започне в края на март 2018 и ще завърши в началото на юли 2018.
     Точните дати, дeн от седмицата, час и място на провеждане ще бъдат определени съвместно с евентуалните участници.

       Макар че в Мудъл има много материали за всяка една от тези теми, ако евентуалните участници имат предложения за други, съобразно темите на дисертациите, по които работят, програмата ще може да се промени. 




Sunday, February 11, 2018

защо се тревожим



Документът отиде на най-високото място - в Конституционния съд. Тепърва ще се образува дело по питането относно него, ще се определи докладчик, ще се разгледа написаният от докладчика текст, ще се гласува от 12-те съдии.
Ще минат още няколко месеца в напрегнати публични полемики. Не съм съгласна с онези, които определиха дебатите и споровете досега като отклонени, безплодни, несъстояли се.
Напротив, за 40 дни - от включването на предложението за ратифициране на И.к. на заседание на МС и отхвърлянето на това предложение от доста министри в кабинета, до ден-днешен се изясниха няколко много важни събития и процеси в обществото.


1. Абсолютен триумф на анонимността

Каквото и да се случи с И. к. оттук нататък, това, че тя стигна на една ръка разстояние от ратификация в НС, оправда най-мрачните прогнози на най-крайните евроскептици, изказвани още преди 20 години навсякъде в Европа: до националните парламенти на отделните страни ще достигат важни договори и документи с абсолютно неизвестни автори.
Някой все пак ще каже ли на обществото ни от кого е написан текстът на И.к? Кои са неговите автори? 
Когато става дума за национално законодателство, всеки може да разбере кои са авторите на една или друга законодателна инициатива - как се казват; от коя партия или парламентарна група са; какво е тяхното образование, каква професионална и политическа кариера са имали до момента на внасянето на един или друг законопроект. 

Кои са авторите на И.к.? От коя европейска страна са или работната група е била интернационална? От коя страна на политическия спектър са? 
Какво са правили в живота си до момента на написването на този 
антихуманен идеологически текст, претендиращ да се превърне в законова норма? 

Обществото е на тъмно.  И.к. да не би да е паднала от небето или е "в градинка никнала"

Самият начин, по който силово се натрапва И.к. у нас, компрометира благородната кауза за защита на "по-слабия пол". Пардон, на онези социални конструкти, 
които може би са в градинка никнали и не са човешки същества, родени от родители-хора. 

2. Шантажът на манипулаторите

През последните 40 дни обществото беше шантажирано, а някои от нас - обиждани и демонизирани за пореден път - заради това, че "ако не приемем И.к., ще останем от другата страна на Босфора". Така каза един министър в "Панорама" по БНТ 1 преди 10 дни.

Разбира се, шантажиращите манипулатори разчитат на тоталната амнезия на обществото.
Надяват се, че всички са забравили как не проект за конвенция, а проектът за самата европейска Конституция беше провален и то не от някакви изостанали патриархални балканци, а от гражданите на Франция и Холандия през 2005 г., и от гражданите на Ирландия, които през 2008 г. на референдум отхвърлиха Лисабонския договор.
Да не би тези три страни да са изхвърлени на азиатската страна на Босфора?

Не, Европейският съюз съществува вече 13 години след пропадането на опита да се сдобие с основен закон. И си струва да си припомним някои обстоятелства около този провал, защото в случая с И.к. ситуацията е много по-стряскаща.

Проектът за изработване на обща Европейска конституция, за разлика от анонимната И.к., беше проект, движен от различни европейски политици, учени, интелектуалци, философи. В различните си фази и в различни работни групи - през групата Пенелопа до групата Амато - в изработването на няколкостотинте страници на проекта за Конституция са участвали 

с имената си, а не анонимно 

десетки хора.
Интелектуалците и философите са предлагали концепциите за законовите положения, юристите са ги обличали в подходящите словесни правни формули, политиците са вземали окончателното решение в редактирането на различните текстове от различните секции.
Знае се каква е била и ключовата роля, и последната дума във финалното редактиране на текста на политици като Валери Жискар д'Естен, на Романо Проди, на Джулиано Амато. 

Въпреки тази похвална прозрачност и публично проследимо старание на десетки хора, идеята беше компрометирана и Европейската конституция остана документ в архив. 
Няколко държави с тежест я отхвърлиха и сега ЕС няма конституция, 
защото процедурата беше опорочена по аналогичен начин. 
Беше спусната "отгоре", от центъра на пирамидалната институционална структура на ЕС 
към отделните държави, при това нейните автори бяха известни европейски интелектуалци. 
Трябваше да стане обратното: да се изкачи "отдолу нагоре", от националните парламенти до върха на наднационалните институции.
Втората основна причина бе прекаленият демократически централизъм, предвиждан от неуспелия проект за основен закон. Французите, холандците, а после и ирландците затова казаха "не".

В случая с И.к. имаме документ, който ни най-малко не може да се съпоставя като тежест с проекта за Конституция, но защо тогава е този чудовищен натиск?


3. Ако не бъде ратифицирана

Ако не бъде ратифицирана И.к. - у нас или в други страни-членки на ЕС - от това няма да последва нищо фатално. Слънцето ще продължи да изгрява от Изток, а Земята - да се върти около оста си.
Щом ЕС съществува без Конституция и даже без ратифициран Лисабонски договор, значи ще просъществува и без И.к. Е, в разклатено икономическо и политическо здраве, и в силно влошено духовно здраве, но все пак ще съществува.
Бъдещето на ЕС ще бъде поставено на карта не от нератифицирането на подобни анонимни  документи от националните парламенти на отделните страни, а от силовото им налагане.

Специално у нас това създаде опасен прецедент. 
В Народното събрание на страна с 1337 години история 
на една ръка от ратификация е документ, 
за който никой в обществото не знае от каква работна група, къде и кога е изготвен!
Защо анонимковците, съчинили този документ, не е поемат отговорност, както направиха бащите на проекта за европейски закон на законите? 


4. Ако бъде ратифицирана у нас

Ако бъде ратифицирана у нас И.к., според проф. Пламен Киров от ЮФ на СУ,

И още едно компетентно мнение на професор по обща теория на правото в най-големия и най-стария наш университет за непосредствените и опосредените следствия от евентуална ратификация:


5. Следствията за образованието

 В нашето общество почти 20 години беше воден дебат за въвеждането на 
образование по религия и/или вероучение в средните училища. Бяха изработени учебни планове и програми, държавни образователни изисквания и проекти за учебници. Имаше варианти за изцяло светско общообразователно образование по религия и история на религиите, от каквото според мен, всеки човек има нужда, дори и да е абсолютен атеист - най-малко за обща култура и елементарна информираност. 
Всеки уважаващ себе си сноб, колкото и да иска да снобее, не може да се изказва за важни произведения на изобразителното и музикалното изкуство в хилядолетната европейска съкровищница, ако няма елементарна религиозна грамотност...

Имаше варианти и за религиозно образование на верска основа. 
Всички тези варианти, проекти, учебни програми и планове пропаднаха след 20 години дебатиране
Надделяха гласовете на онези, които крещяха, че толкова силно светогледно влияние не може да се допусне
в училищата на една светска държава и че религиозното или атеистичното възпитание е неотменимо право на родителите, 
на най-съкровено-интимния свят на семейството. 

Защитниците на И. к. взривиха тази позиция за неутралитет на държавата и за нейната ненамеса 
чрез училището в светогледно-ценностното възпитание на децата. 
20 години борба срещу образованието по религия и/или вероучение бяха последвани от няколко години за затишие и забрава, за да се появи триумфално новото верую на прекрасния нов свят.
 Вече не родителите,
 а пророците на джендърната религия ще се ровят в душите на децата, ако се приеме този безчовечен документ. 
Направете справка какво пише по този въпрос в Обяснителния доклад към И.к.: 

Article 14 – Education 94. Attitudes, convictions and behavioural patterns are shaped very early on in life. The promotion of gender equality, mutual respect in interpersonal relationships and non-violence must start as early as possible and is primarily a responsibility of parents. Educational establishments, however, have an important role to play in enhancing the promotion of these values. 95. In paragraph 1, this article addresses the need to design, where Parties deem appropriate, teaching material for all levels of education (primary, secondary and tertiary education) that promotes such values and enlightens learners with respect to the various forms of violence covered by the scope of this Convention. Where Parties deem teaching material appropriate, it needs to be adapted to the capacity of learners, which would, for example, require primary school teaching material to meet the intellectual capacity of primary school students. Teaching material means any type of formally developed and approved material that forms part of the curriculum and that, where appropriate, all teachers at a particular school have access to and are required or requested to use in class. As the words “where appropriate” indicate, the drafters did not want to impose a specific model on the Parties. Rather, this provision leaves it to the Parties to decide which type of schooling and which age group of learners they consider such teaching material to be appropriate for. The drafters decided on this wording to allow for a maximum of flexibility in the implementation of this provision also taking into account different possibilities between Parties in determining teaching materials. Some states for instance determine the teaching aims in their formal curriculum while leaving it to the schools to decide on the proper working methods and teaching materials to be used to reach these aims. The term “formal curriculum” refers to the planned programme of objectives, content, learning experiences, resources and assessment offered by a school where appropriate. It does not refer to incidental lessons which can be learnt at school because of particular school policies. 96. Paragraph 2 extends the obligation to promote the principles of equality between women and men, non-stereotyped gender roles, mutual respect, non-violent conflict resolution in interpersonal relationships in all informal educational facilities as well as any sports, cultural and leisure facilities as well as the media. Across Council of Europe member states, many different forms of informal education exist and are often referred to in many different ways. Generally, the term “informal educational facilities” refers to organised education activity outside formal systems, such as community or religious education facilities, activities, projects and institutions based on social pedagogy, and any other type of educational activity offered by community groups and other organisations (such as boy scouts or girl scouts, summer camps, after school activities, etc.). Sports, cultural and leisure facilities refer to facilities which offer leisure activities in the areas of sports, music, arts or any other field and which contribute to the lifelong process of learning from everyday experience. 97. Furthermore, this paragraph requires Parties to the Convention to include the media in their measures to promote the above principles. It is important to note that the drafters clearly indicated that any measures taken in this regard shall have due regard to the fundamental principle of the independence of the media and the freedom of the press.



6. Определение за жена? Не, определение за жени!  Да, ама друг път

Вече много пъти стана дума, че един от основните недъзи на И.к. като текст е в дефинирането на едни понятия по определен начин
 и в провала да дефинира други ключови понятия, както и в предполагането на скрити дефиниции на важни места. Не може по подразбиране да се работи със скрити догадки там, където има нужда от експлицитни дефиниции.

Наред с плашещите неща, има и много смешни.

Например, вие забелязахте ли каква е дефиницията за жена, която дава И.к. и по-специално Обяснителният доклад към нея?
Във всеки нормативен акт от огромна важност е дефинирането на легалните понятия в него.
Нали уж в И.к. основна грижа и проблем е осигуряването на защитата на жените и децата от насилие? Хайде да видим как е дефинирано понятието жена на с.9
от Обяснителния доклад:

Definition of “women” 

46. Conscious of the fact that many of the forms of violence covered by the Convention are perpetrated against both women and girls, the drafters did not intend to limit the applicability of the Convention to adult victims only. Lit.f. therefore clearly states that the term “women” includes girls under the age of eighteen years. 
47. This Convention is an agreement between states, which would create obligations only for them. The provisions contained in Articles 3 and 4 do not create any new rights but clarify existing human rights. Any obligations for individuals would follow from such legislative and other measures which Parties adopt in accordance with the Convention. 

И така, и сто пъти да прочетете тези редове, в тях няма да намерите определение за това
що е жена. Разбира се само, че вече и момичетата под 18 години ще бъдат определяни като жени.

За сравнение, ако отворим произволен речник на английския език, в него ще прочетем:
woman - adult female human.
Така е. 
Жена е пълнолетен женски човек.
Мъж е пълнолетен мъжки човек.

Само че анонимните автори на И.к. очевидно бягат от речниковите значения на думите жена и мъж, защото те отпращат към понятието човек, а тяхната цел е да създадат една нова антропология, в която биологическите детерминанти и онтологическо-природните дадености вече няма да имат никакво значение.
На това можем и да се посмеем. И.к. ще защитава уж жените и децата от насилие,
а анонимните автори на документа не могат да дадат определение за жена.



7. Наднационален тотален контрол

И в обсъждането в Аулата на нашия университет на 23 януари, и впоследствие всички допълнително изказали се юристи, говорители на адвокатски, правозащитни и родителски организации, бащи с ограничавани и по-скоро умишлено възпрепятствани родителски права след развод, експерти, професори по право и други противници на И.к., както и учителите, които инициираха петиция против нейната ратификация, обърнаха внимание на това, че И. к. ще отприщи една лавина, която ще помете над 20 наши закона и Конституцията ни;
 ще интронизира доносничеството; ще отмени презумпцията за невинност в наказателното право!
 Направете справка какво пише по този повод в Обяснителния доклад и как в него се дефинира понятието "жертва", а също и как от с. 12 нататък, от чл. 74 до чл. 82 на Обяснителния доклад се описва как ще се събират, агрегират и деагрегират лични данни. 

"Жертвите", ако се приеме И.к., ще са оттук нататък НЕ онези, които сами себе си посочват като жертви,
а онези, които активистите от НПО посочат като жертви на някакво насилие.

Article 48 – Prohibition of mandatory alternative dispute resolution processes or sentencing

251. The domestic law of many Council of Europe member states provides for alternative dispute resolution processes and sentencing – in criminal and in civil law. In particular in family law, methods of resolving disputes alternative to judicial decisions are considered to better serve family relations and to result in more durable dispute resolution. In some legal systems, alternative dispute resolution processes or sentencing such as mediation or conciliation are also used in criminal law. 252. While the drafters do not question the advantages these alternative methods present in many criminal and civil law cases, they wish to emphasise the negative effects these can have in cases of violence covered by the scope of this Convention, in particular if participation in such alternative dispute resolution methods are mandatory and replace adversarial court proceedings. Victims of such violence can never enter the alternative dispute resolution processes on a level equal to that of the perpetrator. It is in the nature of such offences that such victims are invariably left with a feeling of shame, helplessness and vulnerability, while the perpetrator exudes a sense of power and dominance. To avoid the re-privatisation of domestic violence and violence against women and to enable the victim to seek justice, it is the responsibility of the state to provide access to adversarial court proceedings presided over by a neutral judge and which are carried out on the basis of the national laws in force. Consequently, paragraph 1 requires Parties to prohibit in domestic criminal and civil law the mandatory participation in any alternative dispute resolution processes.  

 Тези активисти на НПО на кои избори ги избрахме да представляват обществото и 
да бъдат блюстители на морала и човешките права у нас? 
Както са посочили и авторите на петицията на учители и родители,
https://www.peticiq.com/195280,
 И.к. е инструмент за създаване на наднационална светогледно-ценностна полиция 
и на наднационална система за събиране на лични данни. 

Добро утро на тоталния шпионаж!


  8.  Думата-синоним на "мъж"

Независимо от това дали И.к. ще бъде ратифицирана у нас или не, може да бъде отчетена една впечатляваща езикова тенденция в написването ѝ. Анонимните автори на И.к. може и да не знаят какво е речниковото значение на думата "жена", или умишлено да бягат от него, но за компенсация на това, много често мъжът-насилник, (спрямо когото обичайните процедури на националното семейно право вече няма да се отнасят, както се вижда от цитата по-горе), почти навсякъде е наречен perpetrator. Престъпник. Няма вече обвиняем, обвинен, подсъдим, заподозрян и прочие ласкави определения от времето, когато действаше презумпцията за невинност. 
Жените никой не ги знае какво са и как да се обясни значението на думата жена, но мъжете са перпетратори-престъпници.

                                            
9. Къде е природата

И.к. и обяснителният доклад към нея като текст беше определена от мнозина досега ( вж. специализирания сайт https://dehominisdignitate2018.wordpress.com/) като документ за зловещо социално инженерство и като план за една бъдеща античовешка антропологическа доктрина и политическо-съдебна практика.
Още един любопитен езиков факт: пуснете в търсачка документа и се опитайте да намерите думата "природа". Има я, но само в словосъчетания като "природата на институциите", "природата на наказанието", "природата на задълженията" и прочие.
Вече я няма думата природа като знак за съвкупността на всичко живо в космоса.

И това не е случайно.

***

Това ще е може би последният ми текст по темата до излизането на доклада на докладчика и решението на Конституционния съд. След това може да коментирам отново.